Когато – ако – дойдеше времето, щеше ли да е в състояние да направи необходимото? Мадокс не знаеше отговора. Харесваше му да мисли, че ще го направи, но…
Завиха зад ъгъла и стъпките кънтяха в твърд боен ритъм. Туп. Туп, туп, туп. Туп. С ъгълчето на окото си видя Аерон да разтърсва ръце отстрани на тялото си. Две малки остриета паднаха в ръцете му.
Мадокс осъзна, че той все пак не се беше отдал на демона по време на боя им. Иначе Мадокс в момента щеше да е на парцали, а кожата му щеше да е просто нежен спомен.
Усети бодване, причинено от вина. Дали Аерон се беше бил с него, само за да му помогне?
– Никой няма да докосва момичето – каза той, а вината му се увеличаваше. Трябваше да е по-верен на приятелите си. – Независимо от това какво ще открием, тя е моя. Ясно? Сам ще се разправям с нея.
Последва напрегната тишина, докато всеки от мъжете премисляше отговора си.
– Добре – каза Лушън с въздишка.
Но Аерон остана мълчалив.
– Това е моята стая. Мога да вляза сам и да те оставя отвън да…
– Добре – сопна се Аерон. – Тя е твоя. Не че ще направиш каквото трябва. Ловците обаче ще бъдат екзекутирани на мига.
– Съгласен – отвърна Мадокс. – И по двете точки.
– Какво е направила, за да разполага с такава лоялност от твоя страна? – попита Лушън. В тона му имаше по-скоро искрено любопитство, отколкото подигравателно възмущение.
Мадокс нямаше отговор. Дори не искаше да мисли за това. Но знаеше, че заслужава възмущение. Това не можеше да отрече.
– Мисля, че приятелят ни е забравил, че сексът е секс. – Аерон завъртя един от ножовете със заплашително мръщене. – А кой му го предлага, е без значение. Жената не е нищо специално. Никоя от тях не е.
Внезапно уловен в нова мрачна паяжина от гняв, забравил чувството си на вина, Мадокс протегна крак, спъна Аерон и скочи върху него, преди мъжът да падне на пода. Използва изненадата му като предимство, отмъкна единия от ножовете и задържа върха му на врата на Аерон.
Но осъзнал какво става още докато падаше, Аерон беше поставил другия нож на врата на Мадокс по същото време. Мадокс усети върха да прониква под кожата, закачайки сухожилие, но не се отказа.
– Искаш ли да умреш?
Непоколебим, Аерон вдигна едната си черна вежда, украсена с пиърсинг.
– А ти?
– Пусни го, Мадокс! – каза Лушън, останал спокоен.
Мадокс притисна оръжието по-дълбоко, а очите му не изпускаха тези на Аерон. Между тях пращяха искри и пукаше огън.
– Не говори за нея така!
– Ще говоря, както ми изнася.
Мадокс се намръщи. „Аз харесвам този мъж. Възхищавам му се. Той е убивал за мен, аз за него.“ Но дълбоко в себе си знаеше, че ако Ашлин отново бъде спомената по такъв пренебрежителен начин, ще се пречупи. Кой щеше да го направи, нямаше значение. Нищо нямаше значение, освен нея. Мразеше този факт. Не го разбираше, но беше безпомощен пред него.
– По някаква причина – каза Лушън – момичето го интересува. Кажи му, че няма повече да говориш така за нея, Аерон!
– Защо? – беше измърмореният отговор. – Когато последно проверих, имах право да изказвам гласно мнението си.
Дълбоко вдишване, дълбоко издишване. Не помогна. Мадокс усещаше как се подготвя за ново нападение. „Проклятие! Трябва да започна да се контролирам.“ Това беше крайно нелепо и срамно. Винаги е успявал да се контролира, а сега…
– Аерон, сигурно си се уморил да чистиш кръв от подовете – каза Лушън. – Помисли колко много ще има, ако Ловците се опитват да нахлуят в дома ни сега, а ние не ги спрем да влязат. Обещай му!
Аерон се поколеба за момент, преди да махне ножа от врата на Мадокс.
– Добре – изплю. – Няма да говоря повече за момичето. Щастлив ли си сега?
Да. Мадокс се отпусна мигновено и се изправи на крака. Дори протегна ръката си, за да помогне на Аерон да стане, но Аерон го избута и се изправи сам. Парис веднъж беше нарекъл Мадокс „Люлка на настроенията“. Беше се шегувал тогава, но Мадокс започваше да вярва, че думите му са истина.
– Няма да го казвам, но знаеш какво мисля, нали? – попита студено Аерон.
Да. Знаеше. Беше толкова лош, колкото Парис, ако не и по-лош.
– Деца – промърмори Лушън, извъртайки очи.
– Мамче – отвърна Аерон, но в тона му нямаше острота.
Мадокс затвори очи за момент, за да се концентрира, опитвайки се да си внуши, че Ашлин е просто жена. Тя не означава нищо, освен временно задоволяване. Сенките и болката, които беше зърнал в очите ù, не означаваха нищо. Нямаше да го накарат да омекне, още по-малко пък да го омагьосат. Вече не. Трябваше да започне да мисли за нея така, както мислеше за другите.