Още един такъв абсурден бой и щеше да се наложи да изравя достойнството си от боклука.
По дяволите, може би боговете най-после бяха решили да го накажат и бяха пратили Ашлин, за да го побърка, да му причини болка и страдание, и да го накажат. Може би вече нямаше да копнее за вечна смърт през нощта. Може би щеше да копнее за вечна смърт през целия ден.
– Добре ли си? – попита Лушън.
Не беше. Никак даже. Може и да беше спокоен, но беше по-зле от всякога. Все пак кимна и закрачи по коридора без повече да каже и дума, нагоре по стълбите и в неговото крило на замъка. По-добре да се приключва с това.
Когато Лушън и Аерон отново се изравниха с него, Аерон каза:
– Ножът ми.
– Хубав е – отвърна, като нарочно се направи, че не разбира. Не му го върна.
Аерон изсумтя.
– Не знаех, че не ти достигат оръжия.
– Ако искаш да си запазиш твоите, грижи се по-добре за тях!
– Същото може да се каже и за главата ти.
Мадокс не отговори. Колкото повече приближаваха стаята му, толкова по-лесно можеше да долови медения аромат на Ашлин. Аромат, който беше изцяло неин. Не от сапун или от парфюм, а неин. Тялото му се втвърди болезнено, пенисът му се изпълни с горещина и желание. Беше чакал да вкуси този мед цяла вечност. „Тя е като всяка друга жена, забрави ли? Нищо специално“ – напомни си.
Хвърли поглед към придружителите си. Те сякаш не усещаха сладкия аромат във въздуха. Добре. Той искаше Ашлин, цялата Ашлин за себе си. „Нищо специално, проклет да си!“
Когато стигнаха до прага и тримата спряха. Аерон се напрегна и приготви другия си нож. Корава маска покри лицето му, сякаш се подготвяше да направи каквото беше нужно. Лушън също извади оръжие – пистолет 45 калибър, зареден и готов.
– Гледайте, преди да нападнете! – каза Мадокс през стиснати зъби.
Те кимнаха, без да го поглеждат.
– На три. Едно! – Ушите му трепнаха, докато се ослушваше. От стаята не се чуваше никакъв звук. Нито плискане на водата във ваната, нито нежното тракане на чинии върху подноса. Дали Ашлин наистина беше избягала? Сякаш трябваше.
– Две! – Стомахът му се стегна от гняв и от страх, а коричките на раната пламнаха. Пръстите му се стегнаха върху дръжката на ножа. Можеше просто да напусне крепостта, можеше да я търси по всички краища на земята.
Нищо специално, наистина.
– Три! – Той обърна ключа и отвори вратата. Пантите изскърцаха. И тримата мъже се втурнаха вътре тихи и подготвени за всичко. Мадокс огледа стаята, преценявайки всяка подробност. Под – нямаше стъпки. Прозорец – все още затворен. Платото с храна – недокоснато. Някои от дрехите му бяха извадени от килера и сега бяха разхвърляни по пода.
Къде беше тя?
Аерон и Лушън го обградиха, когато той приближи стената на килера, нащрек и бдителен. Той скочи в тясното пространство с вдигнат нож. Не намери нищо.
Завивките на леглото се подместиха и тиха въздишка се понесе във въздуха.
– Долу оръжията! – нареди Мадокс със свиреп шепот. Кръвта му кипна от звука на тази женска въздишка.
Няколко секунди минаха, преди мъжете да се подчинят. Едва тогава Мадокс приближи леглото бавно… потейки се. По някаква причина той трепереше като слаб човек. Подозираше, че картината, която щеше да се разкрие, щеше да го погуби.
Беше прав. Намери спяща красавица. Ашлин. Ангел. Разрушение.
Кехлибарената ù коса беше пръсната по снежнобялата възглавница. Миглите ù, два тона по-тъмни от косата, хвърляха заострени сенки върху зацапаните ù с мръсотия бузи. Не се беше къпала, не беше яла. Сигурно се беше строполила да спи веднага след като беше излязъл.
– Хубава е – каза Аерон с неохотно възхищение в тона.
„Прелестна – поправи го мълчаливо Мадокс. – Моя.“ Устните ù бяха червени и пухкави, възхитително подути. Беше ли ги хапала от тревога? Той наблюдаваше бавното вдигане и спускане на гърдите ù. Усети се, че посяга (не пипай, не пипай!), безсилен да спре действието. Но сви юмрук точно преди допира. Тялото му отново беше твърдо като скала, а желанието се надигаше в него. Мрачно желание, плашещо в своята наситеност и много по-мощно отколкото, когато се надигнеше у него демона на Насилие.
Как успяваше да изтръгне такъв отговор от него само като дишаше?
Докосни я! Кой го искаше? Той? Демонът? И двамата?
Нямаше значение. Само една ласка и после щеше да се махне. Щеше да вземе душ и да се върне, когато тя си отпочине, а дотогава щеше да си е върнал самоконтрола. Със сигурност щеше.
Най-накрая отвори ръка и върховете на пръстите му забърсаха бузата ù. Ласка, лека като въздишка. Кожата ù беше гладка като коприна и наелектризирана. Той изтръпна при допира и пламна целия.