Клепачита ù се отвориха, сякаш и тя беше усетила разтърсването.
Тя трепна и се изправи, а косата ù се посипа по раменете и гърба ù. Сънливите ù очи потърсиха и намериха неговите, разшириха се.
– Мадокс. – Тя се измъкна назад, докато не удари металната табла. Веригите отстрани на леглото издрънчаха. Веригите, които го връзваха всяка нощ. – Мадокс – повтори тя уплашено, благоговейно… щастливо?
Той, Лушън и Аерон отстъпиха назад в унисон. Той знаеше защо се дръпна. Беше видял провала си в красивите ù очи в мига, в който погледите им се срещнаха. Но не знаеше защо другите бяха реагирали така.
– К-какво правиш? – ахна тя. – И какво е станало с лицето ти? Кървиш. – Той усети загрижеността ù, която го разтърси дълбоко. Винаги ли щеше да го вълнува така?
Тя погледна другите и изхленчи задавено:
– Не ви беше достатъчно да го убиете снощи, трябвало е да го пребиете и днес? Махайте се, вие… вие… убийци! Махайте се веднага!
Тя скочи от леглото и застана пред Мадокс, залитайки леко, докато протягаше ръце, за да ги отблъсне. Защитавайки него? Отново? С разширени очи той срещна също толкова удивените погледи на другите.
Действията ù бяха на невинна… или на преструваща се на невинна. Дори така, Мадокс откри, че отново иска да я докосне. За… утеха? Той поклати глава. Не можеше да е така. Трябваше да е удоволствие. Това имаше смисъл. Той беше мъж. Тя беше жена. Той имаше желания.
Но дали това желание щеше да стане по-мрачно, както се боеше той?
Той сграбчи ръката ù и я дръпна зад себе си. Той погледна объркано Лушън, после се обърна към нея. Преди да може да каже и една дума, тя избърза:
– Ще ме върнеш ли в града сега? Моля те!
И никога повече да не я види?
– Яж! – заповяда той по-сурово, отколкото възнамеряваше. – Изкъпи се! Ще се върна скоро. – Към приятелите си излая: – Да вървим! – И излезе в коридора.
Те се забавиха само миг, преди да го последват. След като затвори и заключи вратата, Мадокс облегна чело на студената каменна стена, отмервайки всяка молекула въздух, която поемаше и изкарваше от дробовете си, докато се опитваше да успокои бурното си сърцебиене. „Това трябва да спре.“
– Ти донесе беда сред нас – каза Аерон, оставайки до него. – Тя наистина ли се опита да те предпази от нас?
– Със сигурност не. – Но това беше за втори път, когато тя правеше така, и той беше по-объркан от преди.
Изправи се и прокара ръка по лицето си.
– Пусни ме, Мадокс! – извика Ашлин през вратата. Гласът ù го привлече по-силно от предишния ден. Мек, напевен… еротичен. – Сбърках, като дойдох тук. Наистина. Ако ми помогнеш, ще обещая да не казвам на никого.
– Знам, че донесох беда – каза той на Аерон.
Приятелят му вдигна вежда в нагло изражение, което Мадокс започваше да мрази.
– Без извинение?
Това беше най-лошото – той все още не съжаляваше.
– Забрави жената засега! – каза Лушън, махайки с ръка във въздуха. Той изправи рамене. – Видя я. Тя е добре. Не изглежда да е пуснала Ловците вътре… Все още. Сега имаме много по-належащ проблем за обсъждане. Това, което се опитвах да ти кажа по-рано, е че боговете… те не са тези, които мислиш, че са.
– Мадокс, трябва да говорим с теб – извика суров глас, отказвайки да приеме какъвто и да е отговор от него.
Лушън вдигна ръце раздразнено и Мадокс се извъртя. Приближаваха Рейес, Парис и Торин. Двама се мръщеха, третият се хилеше като луд, какъвто и беше.
– Твоята жена трябва да се махне – изръмжа Рейес. – Усещах аромата ù цяла нощ и не мога да търпя дори една секунда повече тази миризма на гръмотевична буря.
Гръмотевична буря? Ашлин миришеше на мед. Но все пак челюстта му се стегна при мисълта, че друг мъж я усеща толкова силно.
– Тя остава – каза той отсечено.
– Коя е тя, защо е още тук и кога мога да я видя гола? – попита Парис, като помръдваше вежда.
– Някой трябва да я убие – възрази Рейес.
– Никой няма да я докосва!
Аерон затвори очи и поклати глава.
– Отново се започва.
– За разлика от Рейес, аз нямам против присъствието ù – каза Парис, потривайки ръце. – Възразявам единствено срещу нежеланието ти да я споделяш. Бих искал да…
Мадокс изблъска Парис, преди той да успее да довърши изречението.
– Не казвай повече дума! Знам какво би искал да направиш с нея, но първо ще умра, преди да ти го позволя.
Сега Парис се намръщи, а ядът обагри бледата му кожа.
– Назад, задник! Не съм имал жена днес, така че не съм в настроение за такива глупости.
Торин остана в ъгъла и гледаше, а усмивката му ставаше все по-голяма.