Това беше нещо, което правеше рядко, защото оставяше тялото му уязвимо за нападения. Най-вероятно беше искал нещо и дори в тази неотзивчива форма пазеше вратата на стаята си, докато беше навън да събира души.
„Тогава оставам само аз.“ Оставаше да опита само едно нещо.
Рейес се изправи, стисна бравата на стаята на приятеля си, отключи и връхлетя вътре.
И четирите жени бяха седнали на леглото, главите им бяха наведени една към друга и си шепнеха нещо, но млъкнаха в мига, в който го забелязаха. Всяка от тях пребледня. Едната ахна. Най-младата – красива малка блондинка, се изправи на очевидно треперещите си крака и зае войнствена позиция, за да му попречи да стигне до семейството ù. Вдигна брадичка и очите ù го предизвикваха да се приближи.
Тялото му се втвърди. Тялото му се втвърдяваше всеки път, щом тя беше близо до него. Снощи дори я беше помирисал. Сладка пудра и гръмотевични бури. С часове се беше потил и беше дишал тежко толкова възбуден, че беше обмислял да се бие с Мадокс за Ашлин, смятайки че тя е причината той да е в такова положение.
Тази жена беше удоволствие и рай, пир за бичуваните му сетива. По нея нямаше белези, нямаше следи от тежък живот. Само безупречна, целуната от слънцето кожа, яркозелени очи и пълни червени устни, създадени за смях… и целувки.
Ако беше познала дори един миг на болка, това не личаше по нищо. И това го привличаше. Въпреки че знаеше. Връзките му можеха да свършват единствено зле.
– Не ме гледай така! – сопна се малкият рус ангел, а ръцете ù се свиха в юмруци встрани от тялото ù.
Планираше ли да го нападне? Смешна представа. Тя нямаше как да знае, че той щеше да се наслади. Че щеше да иска още и още, и още и че щеше да я моли да го удари отново. „Бих направил услуга на света, ако оставя Ловците да отрежат главата ми.“
Богове, той се мразеше. Мразеше това, в което се беше превърнал, това, което беше принуден да прави, и това, за което жадуваше сега.
– Ако си дошъл да ни изнасилиш, трябва да знаеш, че ще се борим. Няма да се дадем лесно – тя вдигна брадичка още малко и изправи рамене. Толкова много кураж в толкова дребно тяло го изуми, но той не можеше да бъде отклонен от текущата си задача.
– Някоя от вас знае ли как да лекува човек?
Тя примигна към него, изгубвайки малко от напереността си.
– Човек?
– Жена. Като вас.
Тя отново примигна.
– Защо?
– Знаеш ли? – настоя той, без да си дава труда да ù отговаря. – Нямаме много време.
– Защо? – повтори тя.
Рейес тръгна към нея, а във всяка негова стъпка личеше свирепост. За нейна чест тя не се отдръпна. Колкото по-близо идваше той към нея, толкова повече ароматът ù изпълваше ноздрите му – опияняващ и съблазнителен. Както и самото момиче. Неочаквано гневът му намаля.
– Отговори ми и може да те оставя жива още един ден!
– Даника! Отговори му! Моля те! – Най-старата от жените протегна трепереща набръчкана ръка и стисна ръката на момичето, опитвайки се да я дръпне обратно на леглото и далеч от него.
„Даника.“ Името се изтъркаля през ума му. Изтъркаля се и по езика му, осъзна той, произнасяйки го на глас, преди да може да се спре.
– Даника. – Членът му трепна в отговор. – Красиво. Казвам се Рейес.
Момичето устоя на старата жена, отърсвайки се от ръцете ù. Продължи да гледа Рейес. Веждите и миглите ù бяха светли като косата ù. Вероятно щеше да е светла и между краката, допускаше той.
Не можеше да се спре. Въпреки необходимостта да бърза, той умствено съблече Даника. Формите ù го приветстваха извивка след извивка и бяха като банкет за прегладнелия му поглед. Големи гърди, увенчани с малинови зърна. Мек плосък корем. Меки, но силни бедра.
Рейес вече не си позволяваше да ляга с хора. Беше избрал да се грижи за себе си сам, когато нуждата му се надигнеше. Страстите му бяха твърде мрачни, твърде болезнени и повечето жени не можеха да ги издържат. Тази, с нейната мекота и аура на невинност, щеше да е по-наранена и отвратена от повечето. Той изобщо не се съмняваше. По-лошото беше, че жените, с които спеше, се опиваха от неговия демон, търсейки и причинявайки болка толкова съсредоточено, колкото и той самият.
Дори ако искаше от Даника единствено целувка, тя нямаше да е в състояние да я понесе. Той можеше да не е в състояние да се справи. Мисълта да я нарани, да я накара да кърви или да я съсипе проряза с тъпа болка гърдите му.