Тя поклати глава, после изстена и остана неподвижна.
– Случва се.
Ченето му увисна от изненада и благоговение. Досега не беше причинил на тази жена нищо друго, освен болка, но тя се опитваше да го опрости. Удивително.
– Ти ще живееш. Кълна се – щеше да направи всичко, за да спази клетвата си.
Ашлин се усмихна едва.
– Поне има… тишина.
Тишина. Не за първи път използваше тя тази дума. И не за първи път я казваше с такова благоговение.
– Не разбирам.
Въпреки че беше отпаднала, на устните ù цъфна една от онези нежни, сладки усмивки.
– Това ни прави двама.
Фойерверки лумнаха в кръвта му от тази усмивка – толкова лъчезарна, толкова прекрасна. Те го стоплиха, възбудиха го и го изпълниха с такова облекчение, че беше почти пиян от него. Той отвори уста да отговори, не че знаеше какво да каже, когато Рейес нахлу в стаята с Аерон до него. Късата коса на другия мъж блестеше на светлината.
Когато ги видя, Даника се отдръпна до стената, но осъзна какво е направила и пристъпи отново напред. Вирна брадичка, напомняйки на Мадокс за Ашлин, когато беше по-здрава.
Беше допуснал, че Рейес е напуснал крепостта и е отпътувал до града за чантата на Даника, но ръцете на Рейес бяха празни. Гневът изпълни Мадокс, провокирайки Насилие така, както дете би провокирало звяр в клетка, ако прокара пръчка по решетките.
Намръщи се. Беше се надявал да види за последно отвратителния демон днес, поне докато дойде полунощ.
– Защо си още тук? Върви и донеси тази чанта! – нареди той. Думи, които никога не беше мислил, че ще каже.
– Ще се забавя твърде много – каза Рейес, като гледаше навсякъде, освен в Даника. – Аерон ще придружи женската до града. Казва, че точно сега е добре и няма никакво желание да я нарани.
– О, не. Не, не, не. Не искам да тръгвам без семейството си – изстреля Даника паникьосано.
Аерон я пренебрегна и издърпа тениската през главата си.
– Нека приключваме с това! – Той беше загорял и мускулест, свидетелство за душата му на воин. Имаше толкова много татуировки, че беше трудно да се отделят една от друга.
Мадокс разпознаваше само две – черната пеперуда, която летеше по вълните на ребрата му, и демонът, който протягаше грозните си крила по очертанията на врата му. Всеки можеше да каже само като го гледаше, че е добре да го има на своя страна в битките и лошо, ако е срещу него.
– Спри! Няма причина да се събличаш. – Даника поклати глава ожесточено. – Сложи си отново тениската! Веднага! Проклятие!
От Аерон се излъчваше мрачна решителност, докато приближаваше към Даника.
Тя спря дивия си поглед върху Рейес.
– Не му позволявай да ме изнасили! Моля те! Рейес, моля те!
– Той няма да те докосне по този начин – изскърца със зъби Рейес. – Имаш думата ми.
В него имаше нещо странно, забеляза Мадокс. Около черните му очи имаше алени ивици – същият цвят, като алената пеперуда, татуирана на гърба на Мадокс. Изглежда Болка се подготвяше за пристъп на насилие. Заради Даника ли?
Момичето не се успокои от думите му, но Аерон продължи да я приближава. Даника се хвърли от едната страна на стаята към другата, а от гърлото ù излизаха странни звуци. Тихо и дрезгаво тежко дишане беше толкова отчаяно и диво, колкото внезапно забързалото се дишане на Рейес. Мадокс беше сигурен, че всеки момент Болка ще се нахвърли върху Ярост в опит да го издере до смърт.
– Спрете! – каза Ашлин.
Най-после Аерон хвана обезумялата жена в един ъгъл.
Тя пищеше, докато мяташе ръце и риташе, опитвайки се да го задържи на разстояние.
– Не ме докосвай! Не смей да ме докосваш!
– Няма да те нараня – каза спокойно Аерон.
Тя го ритна с коляно в чувствителната плът между краката. Той изпъшка, преви се леко, но не показа друга реакция.
– Да ти го начукам! – изръмжа тя като дива котка, която не може да бъде опитомена. – Няма да ти позволя да ме изнасилиш. Ще умра преди това.
– Няма да те изнасиля. Но ако трябва, ще те зашеметя. А методите ми няма да ти харесат, обещавам ти.
Вместо да я усмири, заплахата просто я вбеси още повече и тя започна да се бие още по-ожесточено. Заби лакът в корема на Аерон и го ритна още веднъж в слабините. Очевидно уморен от борбата ù, Аерон вдигна юмрук.
Ашлин се стегна и изстена.
– Спрете това! Не се нуждая от хапчетата. Изобщо.
– Не я наранявай! – изръмжа Рейес.
Аерон задържа ръката си. Засега. Прокара език по зъбите си.