– По-скоро ще умра, отколкото да позволя и един Ловец да живее.
– Ние убихме мъжа, който отряза главата му. Нека това е достатъчно!
– Достатъчно? Аз държах безжизненото тяло на Баден в ръцете си, кръвта му се просмука в душата ми, а ти искаш да се махна? Ти си по-лош от Ловците. – И тогава Сейбин беше нападнал. Ножът се беше забил, преди Аерон да го усети, че идва.
Щеше да прости честен бой. Но нападение в гръб? По дяволите, не.
След като Аерон го беше отстранил от себе си, беше искал само да си тръгне. Да напусне Гърция, войната и омразните спомени. Но Сейбин и неколцина от другите бяха поискали още кръв.
Тогава Повелителите се бяха разделили. Безвъзвратно.
Той ги изучаваше сега – тези воини, които познаваше и не познаваше. Изглеждаха същите, но облеклото им се беше променило с времето. Гидиън имаше синя коса и сатанински блясък в сините си очи – блясък, който беше повече от див, повече от хищнически. Напомни на Аерон за Лушън и единствения път, когато беше избухнал ядосан, никой не беше способен да го удържи.
Камео все още беше най-красивата жена, която беше виждал, но проклет да е, ако не искаше да се намушка в сърцето само като я гледаше. Страйдър все още беше красив, но годините бяха гравирали безпощадност върху лицето му. Амън беше сменил робите си за черна тениска и дънки.
Къде беше Кейн? И него ли го бяха пипнали Ловците?
Сейбин и другите започнаха бавно да се приближават. Аерон ги гледаше, без да отмества погледа си от тях, докато и неговата група най-после тръгна напред. Воините се срещнаха в средата на дансинга и хората бързо се дръпнаха от пътя им.
– Какво правите тук? – настоя Лушън. Аерон забеляза, че говори на английски, вероятно за да не ги разберат танцуващите.
– Аз мога да попитам същото – отговори Сейбин на същия език.
– Дошъл си да намушкаш някой друг в гърба ли, Съмнение? – попита го Аерон.
Сейбин вирна брадичка.
– Минаха няколко хиляди години, Ярост. Да си чувал за нещо, наречено прошка?
– Странно е да чуя това от теб.
Под дясното око на воина заигра мускул.
– Не дойдохме тук, за да се бием с вас. Дойдохме, да се бием с Ловците. Те са в града, в случай че не сте чули.
Аерон изсумтя.
– Чухме. Вие ли ги доведохте тук?
– Не. – Сейбин прокара език по зъбите си. – Научили са за вас преди ние да научим.
– Как?
Сейбин сви рамене.
– Не знам.
– Силно се съмнявам, че сте пропътували целия път до Будапеща, за да се биете. Можехте да останете в Гърция за тази цел – каза Лушън с леко подигравателен тон.
– Добре. Искате истината? – Страйдър разпери ръце, за да покаже, че е без оръжие. – Трябва ни вашата помощ.
– По дяволите, не. – Парис поклати глава. – Дори няма нужда да чуваме защо или как, защото отговорът няма да се промени.
Нали не мислиш наистина, че можеш да победиш тези мъже? Нехарактерното съмнение премина като шепот в ума на Аерон, но бързо заби остри нокти в мислите му.
– Не сме същите воини, които бяхме – каза Камео, привличайки вниманието му към тъжните си очи. – Поне ни изслушайте!
Всички се присвиха. Тя говореше така, сякаш всяка мъка на света почиваше върху нежните ù рамене. И вероятно беше така. Като я слушаше, Аерон искаше да заплаче като човешко бебе.
– Нуждаем се от вашата помощ. Търсим димУниак. Кутията на Пандора. Знаете ли къде е? – попита Сейбин сковано.
– След всички тези години искате кутията? – Лушън изглеждаше объркан. – Защо?
Ако се сбиете, може да бъдеш убит. Или осакатен. Защо не им дадеш това, което искат, и не върнеш живота си към обичайното? Юмруците на Аерон се стегнаха. Проклятие! Той беше силен и способен. Нямаше причина да се съмнява в себе си по този начин. „Съмнение.“
В гърлото му изтътна ръмжене, когато си спомни способността на бившия си приятел.
– Разкарай се от главата ми, Сейбин!
– Съжалявам – каза воинът със слаба усмивка. – Навик.
Трябваше да метне камата си на мига.
– Значи ти си този, който се опита да ни подмами в гробището невъоръжени. – Не беше въпрос. – Мислех, че не искаш да се биете с нас – добави студено.
Усмивката на Сейбин стана смутена.
– Не бях сигурен как ще ни посрещнете и не исках да изкушавам Съдбата. А след като се провалих да ви подмамя там, Кейн ще прекара скучна нощ с труповете. Какво правите вие тук, между другото? И вие ли сте чули, че Ловците ще бъдат тук?
– Пратихме Торин на гробището, така че нощта на Кейн ще бъде всичко друго, но не и скучна – му каза Лушън, а погледът му обхождаше клуба. – И да, проследихме Ловците тук, но не ги виждам.