– Болест и Кейн? – Намръщен, Сейбин измъкна черна кутия от джоба си. Докато го правеше, Рейес вече беше насочил нож към гърлото му. Очевидно мислеше, че бърка за оръжие. Когато Рейес разбра, че е радиостанция, свали ножа.
Сейбин се намръщи още повече, когато вдигна радиото до устата си и каза:
– Кейн, отбой. Приятелски огън.
– Разбрано. Знам – беше пукащият отговор.
Сейбин сложи радиото в джоба си.
– Постигнахме ли примирие?
– Не – сопна се Аерон.
Страйдър стоеше там и трепереше ядосано, пламтящият му поглед обикаляше клуба. Няколко души бяха започнали отново да танцуват, пияни от алкохол и похот, докато се извиваха един срещу друг.
– Знаете ли за Титаните?
Лушън погледна към Аерон, преди да кимне.
– Да.
Камео прехапа устна.
– Някаква идея какво искат от нас?
Богове, Аерон искаше жената да държи устата си затворена.
– Не – отвърна той, преди някой да може да отговори вместо него. Не искаше никой друг да знае какво му е било наредено да направи.
– Слушайте, стари приятели, знам, че ни мразите – каза Сейбин. Знам, че искаме различни неща. Но това, което е общо между нас, е желанието ни да живеем. Преди около месец научихме, че Ловците търсят кутията на Пандора. Ако я намерят, има опасност демоните ни да бъдат засмукани вътре. Това означава, че има опасност да умрем.
– Откъде знаеш, че не е била унищожена? – попита Рейес намръщен.
Настъпи мълчание и единственият звук беше пулсирането на музиката.
– Не знам, но нямам желание да рискувам с може би е изчезнала завинаги.
През всичките тези години Аерон рядко се беше замислял за кутията. Демонът му преди беше в нея, сега не беше и той бе приел последиците от действията си – край на историята.
Сега се замисли отново за онази съдбовна нощ, в която демонът му беше освободен, като се опитваше да си спомни какво се беше случило. Беше помогнал да преборят пазачите на Пандора, докато Лушън беше отворил кутията. Демоните бяха изскочили навън и очевидно беше невъзможно да бъдат спрени, когато налетяха върху пазачите, просмуквайки се в плътта им.
Миризмата на кръв и смърт беше напоила въздуха, смесвайки се с крясъци. Нещо се беше увило около врата на Аерон (вече знаеше, че това е бил демон) и той беше изгубил дъха си. Беше паднал на колене, неспособен да издържи собственото си тегло и беше пълзял из цялата стая, търсейки отчаяно кутията. Но не беше успял. Кутията беше изчезнала, сякаш никога не е била там.
Лушън прокара ръка през черната си коса.
– Не знаем къде е. Ясно?
Една жена внезапно се залепи за Парис, облизвайки врата му. Парис затвори очи и Рейес поклати глава.
– Трябва да продължим разговора си другаде.
– Да отидем във вашата крепост! – предложи Сейбин. – Вероятно заедно ще си спомним нещо за начина, по който беше взета.
– Не – казаха едновременно Аерон и Рейес.
– Е, аз с радост бих останал тук цяла нощ – каза Гидиън, очевидно вбесен.
Аерон беше забравил колко бързо лъжите на Гидиън можеха да изпилят нервите му.
– Вашата крепост? – напомни Сейбин. – Готов съм да тръгна, когато вие решите.
– Не – каза отново Аерон.
– Добре. Ще останем тук. Трябва ми минутка, за да пратя всички у дома! – Сейбин затвори очи и изражението му стана напрегнато.
Аерон го гледаше внимателно и стискаше камата си, без да знае какво да очаква. Музиката спря рязко, танцьорите спряха да се движат. Всички бяха очудени и започнаха да мърморят и да вървят към вратата. За минути цялата сграда беше опразнена.
Раменете на Сейбин се отпуснаха и той изпусна дълга, изтощена въздишка. Клепачите му се отвориха.
– Така. Сами сме.
Амън, който не беше проговорил през цялото време, наклони глава настрани и се взря в Аерон напрегнато. Очите му се забиха като лазерен лъч в челото му. Лицето на Амън беше неразгадаемо и това изнерви Аерон. Можеше ли воинът, обладан от Тайни, да прочете тайните, които Аерон пазеше дълбоко в душата си?
Погледът на Амън внезапно срещна неговия и в тъмните му очи имаше знание и съжаление. Аерон се скова. О, да. Можеше да го прочете.
Сейбин вдиша дълбоко въздух и очевидно искаше да запази търпение.
– Защо не сключим сделка? Ние ще се погрижим за Ловците, които са нахлули в града ви, ако вие ни помогнете да намерим кутията. Размяната е честна. Ние се бием с тях от години и знам точно как да ударим.
– Аз намерих един по-рано и го разпитах – каза Страйдър. Така разбрахме, че трябва да дойдем в клуба, но досега не сме видели и следа от останалите.