Когато погледът ù спря върху него, тя изхълца разтреперано и се хвърли в широко отворените му обятия.
– Ти си жив. Върна се от мъртвите отново.
– Отключи ме, прекрасна!
– Нямам ключ.
– Под матрака е. – Лушън беше спрял да носи ключа преди години, когато Мадокс успя да го грабне от веригата около врата му. – Защо не те отведоха?
– Торин ме скри. О! – Тя забързано зарови под матрака, намери ключа и освободи Мадокс. Веднага се сгуши до него, а аромата на кожата ù отвличаше мислите му от това защо Торин би направил нещо такова. – Радвам се, че се върна при мен.
Той обви ръце около кръста ù, прокарвайки длани нагоре-надолу по гърба ù успокоително. Ставите му протестираха, но той не спря.
– Върнах се. Винаги се връщам.
– Не разбирам – каза тя с треперещ глас. Тялото ù трепереше. – Защо продължават да ти причиняват това?
– Още едно проклятие – гласът му се пречупи от вълнение. – Убих жена и сега трябва да умирам така, както умря тя. – Не искаше Ашлин да знае какво е направил, но не беше честно да я държи в неведение, след като тя му беше разкрила всички свои тайни.
Ашлин го пристисна.
– Коя беше тя? Защо я уби?
– Жената, за която ти разказах. Воинът, на когото беше дадена задачата, която исках за себе си. Пандора.
Очите ù се разшириха.
– Онази Пандора?
– Да.
– Това е кутията, която сте отворили? Боже мой, не знам защо не съобразих това преди. Защо боговете просто не върнаха демоните обратно в кутията?
– Наказание. Но по-лошото е, че кутията беше изчезнала без възможнаст да бъде пресъздадена.
– Как уби…
– Демонът ми ме беше обзел и… – проговори с мъка и се зачуди какво ли мисли Ашлин. – Изгубих контрол. Отдадох се изцяло на Насилие и мечът ми ù нанесе непоправима рана. Оттогава съжалявам за деянието, не се съмнявай!
– Но безсмъртните не могат да бъдат убити завинаги. Нали? Искам да кажа, че ти си доказателство за това.
– Повечето могат да бъдат убити. Не е лесно, но е възможно.
– Всеки прави грешки, а ти си платил за твоите – каза тя. Състраданието и това, че тя го разбира, го изненада. Стопли го. Повали го. – Направо ми се иска да беше убил и онези богове, които са те проклели, защото те са долни, отвратителни…
Той трепна и сложи ръка върху устните ù, пресичайки думите ù.
– Тя не искаше да го каже – каза той, и погледна нагоре. – Доброволно ще поема всяко наказание за нея върху себе си.
Не ги удари мълния. Земята не изтътна.
Не изпълзяха скакалци, за да изгризат плътта им. Мадокс бавно се отпусна.
– Никога не проклинай боговете! Те чуват всичко – за съжаление.
Тя неохотно кимна и той дръпна ръката си.
– Аз не съм Стръв – каза тя.
– Знам, че не си.
– Наистина ли? – каза тя с надежда. Наклони глава и го загледа.
– Наистина.
Чертите ù омекнаха и тя дори се усмихна.
– Какво те убеди?
– Ти. – Той я погледна учудено, защото за него все още беше изненада. – Твоята сладост, твоята способност. Твоята девственост.
– Значи ти… ме искаше? – попита тя вече несигурна. – Не защото си искал отговори от мен, а защото…
– А защото – увери я той – ти ме караш да горя.
В очите ù проблесна щастие като слънчеви лъчи, стъпкващи нощта. Тя се сгуши още по-плътно в него, гърдите ù притискаха гръдта му.
– Радвам се, че от моя Институт ме доведоха в Будапеща.
Тялото му беше започнало да се раздвижва, да се подготвя и да желае повече. Докато не беше споменат Институтът. Насилие изръмжа.
– Няма да се върнеш при тях.
– Ти и твоите настоявания! – Без да осъзнава внезапния му смут, тя продължи безгрижно: – Знаеш ли, чувала съм откъслечни разкази за кутията на Пандора. Казах ли ти, че Институтът винаги е търсил свръхестествени реликви, споменавани в историята, в митове и легенди?
Той се вцепени.
– Ще ми кажеш ли какво си чула за кутията?
– Да видим! – Тя потупа брадичката си. – Чух, че кутията е скрита. Къде – не знам. Но се предполага, че е пазена от Аргус и дори самите богове не могат да стигнат до нея.
Мадокс прие новината с шок. Аргус беше огромен звяр с повече от сто очи, които му позволяваха да види всичко по всяко време. Легендите твърдяха, че е бил убит от Хермес, но легендите често бяха лъжа, разказана от боговете, за да заблудят смъртните.
– Чух също и противоречива история – продължи Ашлин, – че кутията всъщност е пазена от Хидра, не от Аргус. Общото в двете истории обаче е, че… – тя ахна отново.