– Просто ме наричай твой. Само това искам да бъда.
Тя се разнежи.
– Разкажи ми нещо за себе си! – Тя отдръпна лицето си от дланите му и отново се сгуши в скута му. Но не махна ръцете си от китките му, а ги плъзна нагоре по неговите и около врата му, сякаш се страхуваше да го пусне дори за секунда. Той се страхуваше от същото. Искаше я отчаяно. И щеше да я има, закле се той, след като се изкъпеха и премахнеха всички следи от кръв и смърт. – Нещо, което не си разказвал на никого.
Можеше да ù каже, че харесва повече класическа музика, отколкото рока, който приятелите му предпочитаха, но на тази информация ù липсваше дълбокият личен елемент, за който Ашлин очевидно копнееше. И Мадокс откри, че иска тя да го познава по-добре от всеки друг на света.
Чувството му за мир – истински мир – се задълбочи. Само защото тя беше тук с него. Защото беше плакала за него и беше загрижена за него. Защото не го съдеше за миналите му грехове и не го хокаше. Защото и тя искаше да научи всичко за него. Защото само той облекчаваше нейното мъчение.
Защото, когато го погледнеше, не виждаше Насилие. Той подозираше, че тя вижда мъж. Нейният мъж. Опияняваща мисъл. Упойваща. Шокираща. Достатъчна, за да спечели вечната му преданост.
– Няколко пъти през годините ми се искаше да съм човек. И да имам жена и… – той преглътна и призна – …деца. – Никога не беше казвал на приятелите си, които щяха да се смеят. Той също щеше да се смее на такава нелепа мисъл.
Насилие? Близо до деца?
Ашлин не се смя, не му се скара.
– Това е красива мечта – каза тя и в гласа ù имаше тъжна нотка. – Ти ще бъдеш чудесен баща. Свиреп и грижовен.
Въпреки че никога нямаше да му бъде дадена възможност да докаже думите ù, той беше покорен от изявлението и. Мадокс очерта кръгове около всеки от гръбначните ù прешлени.
– Кажи ми една от твоите тайни сега!
Тя потрепери и прокара пръст по върха на зърното му. Членът му потрепна в отговор, а кръвта му закипя. Вече не беше просто сгорещена, а сякаш идваше направо от ада. Но дори сега той не я целуна, не се претърколи върху нея. Колкото и да го болеше тялото, сега беше време за разговор.
– Научих се да чета едва миналата година – призна тя засрамено. – Дотогава трябваше да давам докладите си устно, вместо да ги пиша и всички знаеха защо. Просто не можех да се концентрирам достатъчно дълго, за да разчета думите. Гласовете винаги бяха там и ме смущаваха. Когато бях дете, шефът ми четеше приказки, толкова вълшебни, че можех почти да блокирам шепотите. Тогава твърдо реших да се науча сама. Но ми отне много време, за да го постигна.
Него не го интересуваше много дали тя може да чете, или не. Но нея я интересуваше, затова той искаше да я утеши.
– Това, че си се научила изобщо, е достойно за гордост.
Тя го дари с лъчиста усмивка.
– Благодаря.
– Аз се научих да чета едва стотици години, след като бях обладан, и дори тогава го направих единствено защото не ми харесваше другите да знаят нещо, което аз не знам. Виждаш ли? Вече си по-напред от мен.
Тя се усмихна и се отпусна още.
– След като се научих, поръчах онлайн всеки любовен роман, който успях да намеря. Те са приказки за възрастни. Доставяха ги до вратата ми и аз ги поглъщах толкова бързо, колкото можех.
– Ще накарам Парис да ти купи от града. Цял кашон.
– Това би било прекрасно. Благодаря – каза тя и отново му се усмихна.
Гърдите го боляха, когато целуна главата ù.
– Виждал съм няколко любовни романа. – Парис беше оставил няколко да се търкалят из крепостта и Мадокс ги беше (вероятно никога нямаше да го признае гласно) прибрал. – Ако ги бях прочел – кхм, кхм, – вероятно щях да мисля, че са – (секси, забавни, поучителни) – интересни.
Благодарната ù усмивка доби порочен вид.
– Вероятно… вероятно можем да прочетем някой заедно.
– Би ми харесало.
Колкото и да жадуваше за тялото ù, Мадокс откри, че е удивително приятно да прекарва времето си в разговори с нея. Тя му разказа как беше прекарала част от детството си в лаборатория и как са я подлагали на изследвания (понякога болезнени, което означаваше, че сега той имаше списък с учени, които възнамеряваше да убие) и как все още прекарваше по-голяма част от времето си сама, просто за да избегне шума. Сподели с него, че никога не е била част от семейство. Само един мъж някога се беше отнасял с нея като с нещо повече от животно и Мадокс се почувства задължен на този мъж.
Но Мадокс кипеше от желание да прогони тези спомени и да ги замени с по-добри и по-щастливи. Нещо повече – той кипеше от желание да отмъсти за нея.