Лушън и Рейес не я бяха взели предишната нощ, както бяха заявили, и това спаси мизерните им кожи. Почти. Но щяха да платят. Да, те щяха да платят. Насилие се нуждаеше от някакъв вид възмездие, преди да може да забрави.
– Не искам да гледаш. Няма да съм сам, скъпа. Болка и Смърт ще са с мен.
– Да, но те няма да те прегърнат.
Той все още беше намръщен.
– Ти си моя, жено. И аз съм твой. Преди теб животът ми беше пуст. Аз съществувах, но не живеех истински. Сега живея, дори в смъртта си. – Думите бяха толкова близо до брачна клетва, колкото беше възможно, той беше сигурен. Ашлин винаги щеше да бъде негова и той винаги щеше да бъде неин.
Сълзи изпълниха кехлибарените ù очи.
– Това е най-красивото нещо, което съм чувала.
– Искам само да помислиш за това, което искаш. – Ако той трябваше да гледа как тя умира отново и отново… Той усети гадене. – Кръвта, ужасът…
– Знам какво искам – каза тя решително. – Все още искам да остана с теб.
Желанието отново замени всичко друго.
– Ще си вземеш душ. Парис казва, че човешките жени обожават да се къпят и че това им помага да се отпуснат и успокоят. – Той седна и я придърпа към себе си. „Най-после, най-после!“
Не, още не. Скоро. Щеше да направи така, че първата им истинска интимна среща да бъде специална за Ашлин, дори ако това го убиеше.
Тя усука краищата на косата около пръста си.
– Ще се присъединиш ли към мен и този път?
Мадокс се насили да поклати глава и духът изрева от ярост. Защо не?
– Ако се къпя с теб, ще те обладая. Докрай.
Горещият ù поглед се спусна към него и той усети силата на погледа ù как го наелектризирва.
– Както ти казах, знам какво искам – прошепна тя.
Богове, той искаше да я целуне. Но ако я целунеше, нямаше да спре да я целува, докато не проникне в нея.
– Има нещо, което трябва да направя преди това.
– А след това… – тя не довърши изречението си, но пък нямаше нужда.
– След това – обеща той. Да. След това.
Духът се усмихна бавно. За втори път за два дни мъж и демон бяха в съвършено съгласие.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ашлин мина бързо през душа, чудейки се какво ли има да прави Мадокс. Водата беше гореща и успокояваща, и отми следите от нощта. Успя да заличи физическата умора, но не и страшния спомен за това, как държи в ръцете си тялото на любимия мъж. Умората, почти изнемощяващото чувство на отчаяние и яростта от това, което беше причинено на мъжа, когото беше започнала да обича.
Мъжът, който може би започваше да обича нея.
Чувствата може би ги бяха връхлетели прекалено бързо, но това сякаш беше правилно. Тя толкова силно искаше да бъде с Мадокс. Толкова силно искаше да го държи и да го докосва, да дава и да получава удоволствие. Да се наслаждава на това ново усещане за лекота. Той вече не я смяташе за Стръв и настояваше тя да остане с него. Сега и завинаги. Тя се усмихна щастлива.
„Как да разваля смъртното му проклятие?“
Тази мисъл превзе съзнанието ù, изтривайки всяка друга. Усмивката ù угасна. Със сигурност имаше нещо, което тя можеше да направи, за да го спаси от цяла вечност умиране, последвано от съживяване и от знанието, че скоро ще умре отново. Никой не заслужаваше да бъде измъчван така.
Ашлин облегна чело на белите плочки. Със сигурност някъде по света, по някое време, някой човек беше говорил за боговете и как да се развалят глупавите им нечестни проклятия. Тя вероятно беше чула нещо през годините, но дори да беше така, тази информация се беше смесила с всички останали.
Сега поне знаеше за какво да слуша.
Тя беше сигурна, че Мадокс нямаше да се съгласи тя да напуска крепостта, за да търси тази информация, така че трябваше да излиза, без да му казва. Освен това тя не можеше да чува гласовете, когато той беше наоколо.
„Преди теб животът ми беше пуст – беше казал той. – Аз съществувах, но не живеех истински. Сега живея дори в смъртта си.“ Той беше свиреп защитник и би сметнал собственото си страдание за малка цена, за да държи Ашлин в безопасност. Тя вече знаеше това.
Щеше да излиза през нощта, когато не можеше да направи нищо, за да я спре, и щеше да се промъква обратно на сутринта.
„Не мисли за това сега! Ще има достатъчно време за шпионски игри по-късно.“ След малко щеше да се люби с мъж. С Мадокс. Големите му силни длани щяха да галят цялото ù тяло. Устните му щяха да я вкусват. Пенисът му щеше да я изпълва дълбоко.
Тя потрепери. „Първо искаше отчаяно да си тръгнеш, сега искаш отчаяно да останеш.“ По някакъв начин щеше да се свърже с Макинтош и да му каже, че е добре. Не сега обаче. После. След като изпиташе най-интимния акт и разбереше какво е да се слее с някого.