Симеон Николов
Прокълнатата земя
ПРОЛОГ
Благодаря ти, страннико! Тоя наръч съчки така ме измъчи, че дъхът ми секна. Старите ми крака едва се влачат по грешната земя. Ако не беше ти, нямаше да се дотътря в къщи, щях да умра нейде в гората. Влез в скромния ми дом, раздели с мен трапезата и си почини. Утре заран ще продължиш пътя си свеж и бодър.
Виждам, че идеш отдалеч. Лицето ти е уморено, дрехите ти са покрити с прах, ала си млад и силен, животът е пред теб. Моят вече си отиде.
Нека първо стъкна огъня. Когато дървата пламнат и къщата се освети, светът ми изглежда по-хубав. В такива минути всичко в мен се радва, нищо, че съм стара. Огънят е нещо прекрасно, страннико. Вярвам, че си го разбрал. Човек като теб, скитал и препатил, сигурно цени хубавите неща.
Потърпи още малко да стопля бобената чорбица. Сега ще сложа софрата. Ето ти питка ръжен хляб и ябълки. Какво му трябва на човек, като е здрав и свободен?
Поминувам добре, не се оплаквам. В градината ми, тук край гората, растат плодове и зеленчуци, дърва има достатъчно. Понякога минават хора, поприказвам си с тях и на душата ми олеква. Чувам какво става по широкия свят и разбирам, че той не е чак толкова широк. Ще го разбереш някой ден, когато стигнеш моите години.
Отдавна вече живея със спомените. Само това ми остана. Помня много неща, помня повече от старата си къща. Край мен са минали хиляди лица, отплували са хиляди надежди. Но тая, последната, е най-силната и искам да я запазя докле съм жива.
Виж тоя огън! Запомни го добре, защото го виждаш за последен път. Утре цялата земя ще помръкне и над страната ни ще настане вечен мрак. Какво, не вярваш ли? Колкото и невероятно да ти изглежда, това е точно така.
От три недели васалите на крал Мрак — Гръмотевичните братя, грабят и убиват из нашите земи. Моята къщурка е твърде бедна за тях, тук няма да видиш следите от техните буйства, ала опасността от пълна разруха тегне над нашата земя. Крал Мрак няма да се успокои, докато не ни смаже всички под тежестта на вечната нощ.
Някои се опитаха да му се противопоставят, но ги сполетя една и съща участ — или ги оковаха във вериги, или ги хвърлиха от високата скала. Лешояди изкълваха очите им.
Но ти си малко по-особен. От теб лъха сила, усещам вярата ти, че можеш да победиш злото. Още като те зърнах между дърветата и видях как вървиш по пътеката, веднага разбрах, че си боец.
Виждам, че ти е неудобно да говорим за това, но ти можеш да се пребориш с крал Мрак. Искаш ли да се изправиш срещу злото? Борбата ще е тежка и продължителна, опасностите ще те връхлитат една след друга, животът ти ще виси на косъм. А ако случайно останеш жив, не чакай отплата. Хората тук са такива.
Яж, събирай сили, почини си. Ако решиш да започнеш борбата, кажи ми. Ще ти дам някои неща, които ще ти бъдат полезни в мигове на мъка и отчаяние. Само че не разчитай много на тях, те няма да те предпазят от всички опасности. Твоят ум и твоята сила ще бъдат най-добрите ти приятели.
Трябва да се промъкнеш до крал Мрак и да му отнемеш оръжието — меча с голям рубин на дръжката. Тогава завоевателят ще изгуби силата си.
И помни — ако победиш и успееш да завладееш меча на тиранина, използвай го само срещу мрака.
Изслушваш последните думи на старицата с тревога. За миг заплахата от вечния мрак сякаш те парализира, но много скоро се освобождаваш от страха. Ти си млад, силен и храбър, обходил си далечни земи, видял си много нещастни царства и народи. И навсякъде си се борил срещу неправдата. Защо да не се пребориш и сега?
След вечерята казваш на старата жена, че си готов за битка с крал Мрак и неговите васали. Старицата се усмихва едва забележимо и те повежда към малък килер. Вътре има куп вехтории.
Преди още да успееш да се огледаш, старата жена ти подава окъсан прашен пергамент. На него със старинни букви е написано:
Аз, вълшебникът Халдерон, живял в радост и несгоди три хиляди години, преди да се оттегля от мирските дела предсказах появата на крал Мрак. Всеки, който дръзне да се бие с него, трябва да знае тези
Правило първо: ЖИВОТ.
Мярка за твоя безценен живот ще бъдат жизнените ти точки. Надарявам те с живот 30. Докато се биеш за свободата на това княжество, жизнените ти точки ще намаляват или ще се увеличават, но никога не ще надхвърлят 30. Останеш ли без нито една точка, знай, че си загинал и за теб играта свърши. Запиши резултата в дневника на приключението и започни отново. Вълшебника Халдерон ти дава това право.
Можеш да загубиш живота си и в друг случай — ако направиш погрешна стъпка и попаднеш в непредвиден капан. Не се заплесвай много!