Постепенно разбираш, че въпреки тежестта на гърдите ти имаш шанс да се освободиш. Зелените човечета се кривят и гърчат от радост, забравили какво толкова ги е развеселило. Причината за буйната веселба си ти, тяхната плячка.
В това положение можеш да блъснеш дънера и след дълго бягане през гората да стигнеш до 131.
Ако си взел тояжката-побойница, мини на 10.
40
Полето пред теб е обрасло с висока зелена трева. Наблизо не се вижда никакъв път. Тръгваш накъдето ти видят очите и се надяваш с малко късмет да срещнеш и победиш крал Мрак.
Утринната роса бавно се вдига. Наоколо е толкова спокойно, че думите на старицата за завоевателя ти приличат на лош сън. Нима след ден или след час слънцето, което вече припича, ще изчезне завинаги?
Високо в небето, над впадината между два хълма, се вие орел. Той дебне някаква плячка — заек или мишка, нещо такова. А може би в далечината има къща, в която отглеждат кокошки и пуйки?
Каквото и да вижда орелът, това е знак, че някъде пред теб има живот, има жива душа, която може да ти посочи пътя. Трябва да решиш каква посока да избереш.
Ако тръгнеш към левия хълм, мини на 222.
Ако избереш пътя към десния хълм, попадаш на 231.
Ако се насочиш към мястото, над което се вие орелът, прехвърли се на 27.
41
Внезапно сиянието отслабва. Чува се шумолене и едно светло кълбо тупва на земята. Това е светещият плод на дървото. Той е малко по-голям от ябълка.
Поглеждаш нагоре. Сякаш е минала цяла вечност. Клоните на дървото са голи. Обрулени са от ветровете в полето. Това дърво не може да защити себе си, то не предлага никаква прохлада, никаква закрила.
— Виждам, че не искаш да останеш тук — продължава гласът. — Върви си по пътя, щом толкова искаш, нека само да ти помогна. Тоя плод е вълшебен. Вземи го, той ще ти помогне в твоите странствания.
Светещия плод се търкулва и спира в краката ти. Меката светлина, която излъчва, замайва главата ти. Ръцете ти сами посягат и вземат плода. Пускаш го в торбата, сетне тръгваш накъдето ти видят очите. От торбата се чува писък и едно тихо, но настойчиво: „не, не, не“.
Обръщаш се и поемаш в обратната посока. Плодът се обажда от торбата:
— Да, да, да.
Казваш си, че не трябва да слушаш светещия плод, а сам да избереш посоката.
Ако искаш да се върнеш назад и да се изправиш пред стените на крепостта. Това ще ти отнеме малко време, но може би си заслужава да го направиш? Мини на 35.
Ако държиш да продължиш пътя през полето, прехвърли се на 14.
А може би възлагаш повече надежди на пътя през гората? Отиваш на 131.
42
Скачаш на крака. Преди да те види някой се скриваш зад един голям камък. Ръката ти хваща дръжката на меча. Усещаш спокойствието, което те обзема в решителни моменти.
Подаваш глава над камъка. Облакът приближава, но през праха не се вижда нищо. Мрак пада над прокълнатата земя. Досещаш се, че това е работа на краля и неговите васали. Но ти си млад човек, очите ти бързо свикват с мрака.
Ще излезеш ли на пътя срещу тоя, който се задава, или ще се втурнеш прав срещу облака? Разумно ли е това? Не е ли по-добре първо да разбереш кой иде насреща?
Ако искаш да хукнеш срещу облака, мини на 74.
В очакване на нещо хубаво прехвърли се на 136.
Предвидиш ли опасност, попадаш на 43.
43
Облакът наближава. Тропотът на подковани копита гърми в ушите ти. Въпреки мрака през оредяващия слой прах виждаш как към крепостта препуска с развята грива черен арабски кон.
Излизаш на пътя. Като те забелязва, конят забавя бяга си и преминава от галоп в тръс. Шията му блести от пот. Изчакваш удобния момент и когато конят наближава до теб, с един скок го яхваш. Конят се изправя на задните си крака, опитва се да те хвърли от седлото, ала сега си е намерил майстора. Обхващаш шията му с ръце, стискаш здраво с крака корема му и с много усилия успяваш да се задържиш на седлото.
Накъде ще препуснеш с коня?
Към гората — минаваш на 72.
Към полето — отиваш на 79.
Към града — попадаш на 24.
44
Какаванинът зад теб настоява да го удостоиш с посещението си. Вече не ти е до любезности. Когато домакинът те дръпва за крака, забиваш обувките си в пръстта на тунела и по корем и лакти се придвижваш няколко сантиметра напред. Ако върви така, след половин час може да се измъкнеш от дупката.