Продължаваш да се гърчиш като червей в мрака под земята. В устата ти скърца пясък, носът ти е пълен с прах, но ти продължаваш борбата да се измъкнеш от опасността, в която сам се нахендри.
След безброй усилия, задъхан и мръсен, излизаш с ожулени колене и лакти от дупката. Любезният стопанин те дърпа за крака и не може да разбере причината за толкова краткото ти посещение. Блъсваш го в гърдите и той изчезва в дупката. Тоя вид лукс не ти е по сърце.
Сега имаш три възможности:
Една от тях е да тръгнеш през полето от самото начало и да се прехвърлиш на 40.
Другият шанс е да се върнеш пред стените на крепостта. Попадаш на 18.
Можеш да продължиш пътя си и да минеш на 65.
Побързай с избора!
45
Какаваните те повеждат с вързани ръце в неизвестна посока. Ако съдиш по посоката, от която дойде, водят те на север. Единият от какаваните си свирука, сякаш е хванал голяма риба.
След около половин час спирате насред полето. По-главният от какаваните изсвирва с пръсти. От дупки в земята се подават като къртици десетки какавани. Отначало мракът ти пречи да различиш чертите им, ала скоро забелязваш, че какаваните са най-различни — малки и големи, жени и деца. Големи е малко пресилено да се каже, защото най-високите местни жители ти стигат до кръста.
Скоро една шарена тълпа ви заобикаля. Местните жители запалват факли да те огледат. По-главният от какаваните им разправя нещо. Сигурно описва героизма си при залавянето на чуждоземеца. Всички крещят одобрително.
Тук обръщаш на магическата дузина. Ако посочиш число от 1 до 6, мини на 66.
Ако числото е над 6, прехвърли се на 117.
46
Хралупата остава зад гърба ти. Тръгваш по пътека през гората, но вече си много по-внимателен, опасностите са те научили да предвиждаш всяка трудност, поне така си мислиш.
Гората като че няма край и никога няма да ти пошушне как да стигнеш до крал Мрак. Победата над него вече изглежда далечна, дори невъзможна.
Краката ти се заплитат в нещо и веднага политаш към земята. Това е въже, изплетено от виещи се растения. Някой го е завързал така майсторски, че и най-зоркото око не може да го забележи в мрака.
Сега избери със затворени очи едно от числата на последната страница.
С резултат от 1 до 4 точки премини на 194.
Ако уцелиш от 5 до 8 точки минаваш на 185, а с 9 до 12 точки отиваш на 7.
47
Вървиш по мраморния под на двореца. Наоколо се виждат златни свещници, от тавана висят кристални полилеи. В двореца е съвсем тихо, само отвън се чува глъч от тълпата и подвикванията на стражата. Пред теб е стълбището, от двете ти страни са източното и западното крило на двореца.
Внезапно някъде от западното крило се чуват стъпки на ботуши. По стълбището иде друга група войници. Трябва да вземеш решение.
Ако решиш да се скриеш в източното крило, премини на 125.
Ако предпочиташ временно да отстъпиш, минаваш на 38.
48
Блъсваш хай-ванчето и се провираш през вратата на пещта. С едната си ръка стискаш торбата с вълшебните дарове. Прескачаш падналото хай-ванче и се втурваш да бягаш между дупките на местните жители. Един от тях те забелязва и започва да крещи:
— Печеното избяга!
Чува се всеобща въздишка.
— Пази чесъна! — вика друг.
В суматохата няколко човечета тръгват да спасяват чесъна, който се търкаля край пещта, други се хвърлят по петите ти. Разстоянието между теб и преследвачите бързо се топи.
Един от тях сваля от рамото си въже и го завърта над главата си. След миг ще лежиш на земята като непотребен вързоп.
Без да забавяш крачка бръкваш в торбата и изваждаш кесийката със семе. Замахваш назад и лекия ветрец разпилява семената. Между теб и преследвачите израства гъста гора.
Мини на 25.
Ако не си взел в торбата кесийка със семе, сърди се на себе си. След малко хай-ваните ще ти вземат живота.
49
Оглеждаш се. Хралупата е много голяма. Една част от дървото се отмества и открива каменни стълби, които водят към дълбоко подземие. Отвътре идва синкава мъртвешка светлина и лъха студ.
Мислиш си дали това не е леговището на крал Мрак. Кой друг може да построи такова нещо в гората?
Слизаш няколко стъпала надолу, спираш и се оглеждаш. Стълбите минават между каменни стени и завиват надясно. Продължаваш надолу. Чува се само шумът от собствените ти стъпки.