Изненадата ти е толкова голяма, че не можеш да обелиш нито дума, само гледаш с широко отворени очи това нежно създание.
— Бърлогата на завоевателя е далеч от тук — продължава сърната.
— Кажи ми къде е и аз ще го убия.
— Ти си чуден човек, Скитнико — казва сърната. — Искаш да убиеш крал Мрак, а не мислиш за живота си. Пътят през гората е много опасен. Послушай съвета ми и се върни към крепостта.
Съгласи се! Минаваш на 118.
56
Пътуването в мрака е трудно, опасностите дебнат навсякъде — може да те повлече някой буен планински поток или да паднеш в дълбока пропаст.
След дълъг и изтощителен преход минаваш най-високата точка на прохода и тръгваш надолу. Слизането е не по-малко опасно, затова гледаш да забавяш малко движението.
Ушите ти заглъхват. Разбираш, че вече си в ниското и края на прохода е съвсем близо. Слизаш от коня да се поразтъпчеш. Черния жребец изчезва в нощта, но загубата не може да те спре.
Напред и само напред!
Попадаш на 52.
57
Едно хай-ванче надниква в пещта и вика така, че да го чуе цялото племе:
— Опечен! Опечен!
Лицето му плува пред премрежения ти поглед. Трябва да направиш нещо, но си толкова отпаднал, че всяко движение изисква от теб огромни усилия. Никога през своя млад живот не си се чувствал толкова слаб!
Поемаш в гърдите си пресния въздух, които идва през вратата на пещта. В главата ти просветлява, тялото ти се изпълва с нови, непознати усещания. Силите ти се възвръщат мъчително бавно, а време няма.
Погледът ти се избистря. Пред очите ти изплува сияйното лице на хайванчето. То хвърля върху теб две глави чесън.
Ако предпочиташ сигурността, мини на 232.
Ако залагаш на риска, прехвърли се на 48.
58
Застанал на безопасно разстояние от крепостната стена, ти се мъчиш да измислиш някакъв план. Трудностите започват още от самото начало. На тая земя има толкова много места, където може да се свре мракът!
Отговорът на въпроса идва ненадейно. Слухът ти долавя тропот от конски копита.
Мини веднага на 13.
59
— Сполай ти — казваш на отшелника.
— Бог да ти е на помощ — произнася той.
Пъхаш плика с трите мъдри съвета в торбата и се сбогуваш с този благ старец. Още не знаеш ще ти потрябват ли някога тези съвети. Може пък наистина да ти помогнат в най-трудния момент?
Изведнъж от мрака се появява коня ти. Мяташ се на гърба му, забравил умората.
Обратния път през прохода е още по-труден. Когато отново се връщаш в полето на княжеството, тялото ти натежава от умора. Сякаш години са минали от времето, когато не си бил тук.
Ще спреш ли или ще продължиш?
Ако решиш да починеш, мини на 138.
Ако предпочиташ да продължиш, попадаш на 68.
60
Мрачната гора бавно се изпълва с този странен, тревожен звук, който кара сърцето ти да бие все по-силно. Струва ти се, че си взел неправилно решение, което може да ти струва живота, но скоро любопитството ти надделява. Продължаваш пътя си.
Откъде иде тоя шум? От хора, животни, таласъми? Или наблизо се намира сипей и камъните се търкалят по стръмното с чудовищна сила, като мачкат всичко живо по пътя си? Каквато и да е причината твърдо си решил да преодолееш всички препятствия по пътя към бърлогата на крал Мрак.
Замислен за странния шум, който идва до теб съвсем отблизо, забравяш за опасността, която те дебне. Под краката ти се чува пращене на съчки и шум на сухи листа. Почвата под теб пропада и тупваш в дълбока яма. Добре поне, че успяваш да избегнеш заострения кол на дъното й. Засега отърва кожата!
Оглеждаш се. Стените на ямата са отвесни и е невъзможно да се изкачиш по тях. Почти невъзможно, минава ти през ума, защото имаш избор: да използваш меча си или да извадиш шишенцето със светещия дим.
Ако решиш да си послужиш с меча, мини на 218.
Ако разчиташ повече на шишенцето със светещия дим, попадаш на 19.
61
— Добра среща — поздравяващ ти.
— Дал бог добро — отвръща човекът.
Той е белобрад старец, отшелник. В хубаво време спи под открито небе, а в студ и дъжд се приютява в близките пещери.
Отшелникът ти разказва, че крал Мрак живее в Желязната планина, но къде се намира това място, не знае. Според него планината е в прокълнатото княжество, от което идваш. Когато разбира защо го разпитваш, той дълго бърка в дрипавата си торба и изважда нещо от нея.
Старецът ти подава някакво хартийка.
— Какво е това? — питаш го учудено.