Выбрать главу

Продължаваш пътя си по пътеката през гората без никакъв план. Опитът те кара да бъдеш предпазлив — тук всеки момент може да те нападне някой.

Неочакван шум те кара да се обърнеш. Стресната от крясъците на зелените човечета, една сърна минава зад шубраците на десетина метра от теб. Очите й се огромни и светят в мрака.

— Хей, сърничке! Знаеш ли къде е свърталището на крал Мрак и Гръмотевичните братя? Заклех се да ги победя и да върна слънцето над тая земя.

Сърната спира и те поглежда.

Ако се надяваш на чудото да ти проговори, мини на 55.

Ако не искаш да си губиш времето със сърната, прехвърли се на 114.

70

Закриваш с ръка дясното око на коня. Объркан и уплашен от станалото, черният жребец се хвърля наляво. Той забавя малко своя бяг, вече не е така сигурен в себе си.

С няколко такива опита успяваш да отклониш коня от първоначалната му посока. За добро или за зло, питаш се, но няма кой да ти отговори. След малко виждаш високи тъмни храсти. Стигнал си до върбите край реката.

Мислиш дали да я пресечеш или да тръгнеш по брега й надолу по течението.

Ако решиш да минеш реката, попадаш на 23.

Тръгнеш ли по реката, отиваш на 122.

71

Шествието на шибидаците излиза на голяма горска поляна. В средата й се вижда огромна скала, която прилича на статуя. Това е Шиби, богът на шибидаците. Поляната е пълна със зелени човечета, дошли да видят смъртта на един чуждоземец.

Шибидаците се щурат насам-натам. Едни от тях носят съчки от гората, други ги трупат на камара близо до статуята на бог Шиби. Във въздуха се носи възбудата от близкото изпичане на Странника. Никога през живото си не си виждал толкова отвратителни зелени лица.

Скоро пламва огромна клада. Пламъците осветяват суровото и непреклонно лице на бог Шиби. Зелените човечета танцуват край огъня и тракат със зъби от радост. Каквото и да стане, те винаги тракат зъби.

Мислиш си как да постъпиш. Ако се опиташ да избягаш, мини на 22.

Ако решиш да изчакаш, отиваш на 189.

72

Отначало черният жребец се съпротивлява, не иска да се подчини на волята ти. Това не те плаши — яздил си всякакви коне, и този жребец ще ти се подчини.

След малко конят се успокоява и покорно се отправя в тръс към гората, където го насочваш. Искаш да я пресечеш надлъж и нашир, да научиш тайните й. Може да срещнеш горски жители, които ще ти посочат верния път.

Ала когато стига до началото на гората, конят изведнъж спира. Никаква сила не може да го накара да влезе в гъстия лес. Или сред дърветата се спотайва нещо, което го плаши, или пък някой го изпраща със специална цел.

Конят се обръща и въпреки отчаяните ти усилия да го спреш препуска към стените на града. Внезапно той спира и се изправя на задните си крака. Опитва се да те хвърли, но ти успяваш да се задържиш в седлото.

Отиваш на 24.

73

Реката бучи и се пени, буйните й води те носят в мрачен подземен тунел. Вече не помниш колко пъти си се ударил в скали и остри камъни. Единственото ти желание е да се задържиш на повърхността на водата.

Но ето, че течението те хвърля във водовъртеж. Водата засмуква тялото ти и го повлича по една спирала, която ти се струва безкрайна. Гърдите ти сякаш ще се пръснат, съзнанието ти се замъглява. Ала преди да угасне последната искрица живот някаква невидима сила те издърпва нагоре, към повърхността на водата. Поемаш жадно въздух и се оглеждаш. Сега реката тече над земята.

Наоколо е съвсем тъмно. Досещаш се, че това е работа на крал Мрак.

Излизаш на брега. Скоро очите ти свикват с мрака, започваш да различаваш големи и малки предмети. В далечината се очертава хребета на висока планина, а в подножието й забелязваш планински проход. Все още не знаеш дали бърлогата на крал Мрак е в прокълнатото княжество или отвъд планината. Какво да сториш? Ако минеш през прохода, можеш да налетиш на зелените човечета, а без път и пътека пътуването ти през планината ще бъде много дълго.

Какво избираш?

Пътя през прохода — мини на 86.

Пътуването през планината без пътека — прехвърли се на 240.

74

Облакът прах, който се носи над пътя, те привлича с магическа сила. По-добре да се хвърлиш там, където става нещо, отколкото да дремеш край стените на една обречена крепост и да слушаш ругатните на стражата.

Втурваш се с изваден меч към облака. Ако е крал Мрак, ще го накълцам на парчета, мислиш си. Ако са рицари, ще ги попитам за леговището му. Ако е млада принцеса, ще я защитя. Ако са селяни…