Выбрать главу

Близо до главния вход в двореца забелязваш вековно дърво, разперило клоните си над оградата на княжеската градина. Отдалечаваш се тихичко, оглеждаш се наоколо и се изкачваш по дънера на дървото. Скрит в листака изчакваш да разбереш не те ли е забелязала стражата. Всичко е спокойно и ти пропълзяваш по един дебел клон. Скачаш от него в тревата. Ти вече си в княжеската градина. Пред очите ти е високата порта на парадния вход, ала минаването през нея е опасно. Не е ли по-добре да заобиколиш двореца и да проникнеш в него от другата страна?

Ако решиш да влезеш през главния вход на двореца, мини на 47.

Ако предпочиташ по-безопасното проникване в кралската обител, прехвърли се на 130.

82

Бързаш към какаваните с чувството, че ей-сега ще се случи нещо лошо. Така и става.

Орелът прибира крила и пада като камък към земята. Колкото и да е далеч, струва ти се, че чуваш как свисти въздухът край него. Чуват се уплашените викове на какаваните. Те се опитват да предупредят непослушното какаванче.

А то продължава да си играе. За първи път е успяло да избяга от погледа на майка си и сега се радва на непознатата свобода.

Когато наближава земята, орелът отново разперва криле. Ноктите му се впиват в тялото на малкото какаванче. Чуват се ужасените викове на какаваните. Никой от тях не смее да излезе и да защити детето.

След миг орелът ще излети в небето с плячката си. Какаваните са парализирани и съвсем безпомощни, те не могат да защитят детето. Какво ще направиш?

Мини на 3.

83

Орелът прелита над реката, завива надясно и след малко идва края на гората. Сега вече летите над голямата хълмиста равнина. Тук, сред хълмовете, живеят южните какавани, които с гордост се наричат хай-вани. В мрака от височината на птичия полет не виждаш дупките им.

Полетът на юг сякаш няма край. Въжетата са се впили в месата ти, цялото тяло те боли, но човек като теб трябва да издържи. Стискаш зъби и чакаш края на това необикновено пътуване.

Мини на 142.

84

Връщаш се в двореца и изчакваш до входната врата. След малко се задават Гръмотевичните братя. Гласовете им са сърдити, очите им мятат ослепителни изгарящи мълнии. На една от колоните остават белези от обгаряне. Даже и камък могат да изпепелят очите им!

Васалите влизат вкупом в покоите на крал Мрак. В една от стаите ги посреща вещицата Зелда. Тя е стара, кожа и кости, с издадена брадичка и подпухнали малки очички. След малко се явява и крал Мрак. Плащеницата му се развява, сандалите му тропат по мраморния под.

— Защо се връщате толкова бързо? — пита кралят сурово.

— Скитника е тръгнал да бунтува хората — отговарят с разтреперани гласове васалите.

— Нали го хвърлихте от скалата?

Васалите мълчат. Никога досега техните планове не са се проваляли.

Ако поискаш да се измъкнеш в коридора, мини на 127.

Ако решиш да бъдеш по-настъпателен, прехвърли се на 166.

85

Облаците ви обвиват така плътно, че объркваш посоките. Вятърът люлее тялото ти, ушите ти замръзват, дрехите ти плющят. Слава богу, торбата е с теб. Струва ти се, че всички студени ветрове са се събрали на това място.

Най-много ти тежи бездействието и неизвестността. Кога, по-дяволите, ще спрете някъде?

Орелът си знае работата, той познава отлично местността и въпреки тъмнината лети неотклонно към своята цел. След малко започва спускането към земята. Излизате от облака и след малко виждаш, че пристигате в развалините на един старинен град.

Орелът те оставя сред руините. Острият му клюн разкъсва въжетата. Огромната птица отлита в мрака, облаците отминават на север.

Тук забелязваш черен арабски кон. Ако искаш да влезеш с кон в града, мини на 28.

Ако предпочиташ да вървиш пеш, отиваш на 111.

86

Отначало пътят през прохода изглежда достатъчно широк и удобен, но още не си навлязъл дълбоко в клисурата. Въпреки мрака вървиш с бърза крачка и мислиш, че съдбата те преследва. Сега сякаш си по-далеч от целта, отколкото в началото на пътя, но надеждата за успех не те напуска.

Умората нараства, краката ти натежават, пътят става все по-тесен и опасен. Трябва ти почивка и топла храна, но в прохода тези прости неща са невъзможни. Тук, високо в планината, въздухът е толкова студен, че ако седнеш и се отпуснеш, веднага ще замръзнеш.