Ако предпочиташ да останеш в гората, далеч от горския пожар, прехвърли се на 131.
92
— Сега ще ви покажа къде зимуват раците — провикваш се ти.
Грабваш първия камък, който ти попада под ръка, и го слагаш в прашката. Завърташ я бясно, така, че да засвири в ушите ти. Камъкът се удря в крепостната стена и пада в основите й.
Няколко минути между теб и войниците се води истинска битка — те мятат копия и стрели, ти им отвръщаш с камъни. До ушите ти стигат техните проклятия.
Тези дребни заяждания са излишни, казваш си след малко, така не можеш да победиш крал Мрак.
Ако искаш да се отдръпнеш на безопасно разстояние, мини на 64.
Ако решиш да чакаш край пътя, прехвърли се на 13.
Ако ти трябва време да помислиш, попадаш на 58.
93
Яфа издува корема си, вдига царствено глава и казва:
— Ние сме южните какавани и с гордост се наричаме хай-вани.
— Хай-вани, хай-вани! — викат гордо южните какавани. Вълнение обхваща цялото племе.
— Ние сме южняци, гореща кръв. Всички познават нашето безкрайно гостоприемство.
Я, това ми било гостоприемство!
— Ние не сме студени като северняците. При нас всеки гост е добре дошъл.
— Познавам какаваните — казваш ти на Яфа. — Лоши хора.
Вождът те поглежда учудено.
— Ти не си бил толкова глупав, колкото изглеждаш.
— Моля те, Яфа, в името на бога, върни ми торбата и ме пусни да си вървя.
Двама хай-вани донасят торбата ти, оставят я пред Яфа и се отдръпват почтително. Той се навежда и рови в нея. По лицето му се изписва досада. Вождът се изправя. Гласът му звучи тържествено:
— Молбата ти се изпълнява наполовина. Връщаме ти торбата.
— А за останалото? — питаш вожда.
— Ще пренощуваш при нас. Утре, ако пожелаеш, можеш да си вървиш.
Какво ли ти готви съдбата?
Мини на 51 или на 220 и продължи напред, ако можеш.
94
Ще го премажа, казваш си и блъсваш дънера. Той се търкулва по тялото ти и за малко да помете шибидака, но човечето отскача встрани и пак се хвърля върху теб с цялата злоба на зеленото си глистовидно тяло.
Посягаш към торбата си за боздугана, но шибидака блъска ръката ти. С едно тънко въже той се мъчи да хване в примка двете ти ръце.
Двамата започвате борба на живот и смърт. Едва сега разбираш, че краката ти са вързани. Зеленото човече е толкова плъзгаво, че изобщо не можеш да го хванеш. И все пак трябва да продължиш борбата, защото животът ти е заложен на карта.
Единствената възможност е да минеш на 39.
95
Орелът завива наляво и се насочва на север. Засега не изпитваш страх, чувстваш, че орелът ти е приятел. Колко ли тайни пази в главата си тази птица, която цял живот оглежда княжеството от висините на своя полет?
Скоро в мрака под теб се очертава гората. Завивате надясно, орелът се спуска по-ниско и лети над върховете на дърветата. След малко прелитате над реката.
96
Превързваш раните и с нов пристъп на сили продължаваш пътя си напред.
Между дърветата виждаш каменната стена на крепостта. Може би вече си на прав път и наистина ще кръстосаш оръжието си с меча на крал Мрак?
Минаваш край рова на крепостната стена и по моста стигаш до голямата порта. Мислиш си да извадиш от торбата въжето с куките и да го хвърлиш на стената, но се отказваш от тази идея. Решаваш да го запазиш за някой решителен момент в битката с крал Мрак. И без това можеш да се изкатериш по стената, като се хващаш за издатините на камъните.
След като вече си изкачил стената, трябва да решиш дали веднага да се спуснеш от другата страна или да тръгнеш по стената и да избереш най-подходящото място за слизане.
Ако решиш да се спуснеш веднага от другата страна на стената и да стигнеш до площада пред двореца, мини на 81.
Ако предпочиташ да продължиш по стената, попадаш на 77.
97
Тичаш към високата скала, забравил за умората. Наоколо вече падат първите камъни. Един от тях профучава край лявото ти ухо и пада зад гърба ти. Грохотът става все по-силен, все по-могъщ, сякаш всички сили на планината са са съюзили срещу теб.
С няколко огромни скока стигаш до голямата скала и се облягаш задъхан на нея. С гърба си усещаш студа на камъка. Преодолях още една опасност, минава ти през ума.
Ала стихията продължава да вилнее. Около голямата скала се сипят малки и големи камъни, а понякога — цели канари. Само за секунди пред теб израства висока каменна стена. Ако каменопадът продължи, камъните ще те затрупат и никой никога не ще научи за смъртта на Скитника.