116
Тичаш, блъскаш се в дърветата и отново продължаваш лудешкия си бяг. Колко време е минало — сам не знаеш. Шумът от тракащите зъби вече не се чува, шибидаците са останали далеч зад гърба ти.
След толкова приключения и опасности чувстваш безкрайна умора. Всяко движение напред изисква от теб върховни усилия. Ще ти се да легнеш на земята и да заспиш, но опасността да те спипат шибидаците не е за подценяване.
Ако искаш да си починеш, мини на 31.
Ако смяташ, че е по-безопасно да продължиш без почивка, прехвърли се на 60.
117
Десетки от тези ниски дебели човечета вече щъкат насам-натам. Повечето от тях носят съчки, трупат ги на куп, кискат се зловещо. В мрака те приличат на привидения.
Работата ръководи един отговорен какаванин. Това е жрецът на племето, Пазителя на кибрита.
Колкото по-високо се издига купът, толкова по-важен и по-надут става Пазителя на кибрита. Той обикаля, ръкомаха, дава нареждания и най-вече пречи.
— Кибрита, кибрита! — викат възторжено какаваните, макар че всеки може да хвърли в купа някоя от запалените факли.
— Кибрит не се вади току тъй — отвръща им Пазителя.
Когато купчината от дърва и съчки става два пъти по-висока от жреца, той изважда Свещения кибрит и драсва клечка. Пламва буен огън.
Ако от магическата дузина ти се паднат до 4 точки, минаваш на 66.
С 5 до 8 точки се прехвърляш на 203.
9 до 12 точки те изпращат на 88.
118
Вървиш с часове през гората. Вече си изминал по-голямата част от пътя и с нетърпение очакваш да видиш между дърветата високата крепостна стена.
Ала има нещо, което те измъчва ужасно — левият ти крак се е разранил и ти пречи да стъпваш нормално. Сядаш на земята, събуваш ботуша и поглеждаш крака си. Петата ти е кървава рана. Ако продължиш, скоро ще стане невъзможно да стъпваш на левия си крак.
Без да забележиш, една змия се промъква в гъстата трева и те ухапва. Отровата й влиза в кръвта ти. С десния крак смазваш змийската глава. Едва тогава поглеждаш към малката точица, останала върху кожата ти след ухапването.
Имаш само няколко секунди да спасиш живота си.
Ако носиш в торбата си вълшебно лико, превържи с него раните си и продължи на 96.
Ако си пропуснал да вземеш вълшебно лико, върни се на 1, колкото и време да изгубиш.
119
Изведнъж подземието се изпълва с крясъци и тропот. Върху теб се хвърлят зелените човечета, тънки като глисти. Жълтите им зъби тракат толкова силно, че парализират волята на всяко живо същество за борба, но ти успяваш да преодолееш първоначалното объркване и изваждаш меча. Въртиш се на всички страни, сипеш удари върху гадната зелена пасмина. Десетина от нападателите вече се търкалят на земята.
Шибадаците се оттеглят зад колоните. Озърташ се назад. Пътят нагоре изглежда свободен. Ако успееш да се промъкнеш до стълбите, можеш да минеш в хралупата на изсъхналото дърво, а през нея да излезеш в гората.
Хвърляш се към стълбите преди зелените човечета да се опомнят. Първите няколко крачки минаваш при гробна тишина. И когато вече мислиш, че ще успееш, краката ти се спъват в едно опънато въже.
Време е да погледнеш към последната страница и да опиташ късмета си. Ако ти се паднат от 1 до 6 точки, премини на 17.
Ако улучиш от 7 до 12 точки, ти вече си вързан и се намираш в центъра на веселбата, която са започнали шибидаците. Попадаш на 239.
120
Изсъхналото дърво насред поляната ти е познато. Това е бърлогата на Караконджо. След кратко колебание отиваш при него и надникваш в хралупата.
Макар че владетелят на гората е убит, неговият дух още витае над това място. Гърдите ти сякаш са стегнати в железни обръчи. Пулсът в слепоочието ти напомня, че пътят към свърталището на крал Мрак ще бъде дълъг и опасен.
Протягаш ръце към хралупата на горския дух. Вместо да те спре, опасността само те подтиква да се мушнеш вътре. Никога през живота си не си влизал в бърлогата на горски дух.
Вмъкваш се в хралупата и очакваш с нетърпение какво ще стане. Вътре е топло и мирише на мухъл. Наоколо е тихо, не се чува ни вик на птица, ни тракане на зъби. Нещо проблясва във влажния полумрак. Взираш се и виждаш, че това е старинно оръжие. Не може да бъде! Нима си открил меча на крал Мрак?
Протягаш ръка към дръжката. Още при първото докосване мечът се разпада.
Все още можеш да излезеш от хралупата и да се върнеш на 177.
Ако искаш да продължиш с риск на живота си, премини на 49.
121