Падаш на тревата и веднага се изправяш. Втурваш се след бягащия владетел. Толкова си свикнал с мрака, че тъмнината не ти пречи като на другите хора.
От входа се изсипват васалите на краля, ала той вече не е така сигурен, както преди. Без да ги дочака, крал Мрак се мята в каретата. Гръмотевичните братя скачат на покрива и на капрата й. Един от тях хваща юздите на огнените коне.
— В бърлогата — крещи през прозореца на каретата стопанинът на мрака.
Дългият камшик изсвирва тънко във въздуха и започва да плющи по гърбовете на конете.
Ако искаш да се върнеш и да започнеш отначало, премини на 1.
Ако искаш да върнеш само началото на битката с крал Мрак, прехвърли се на 87.
Ако предпочиташ да продължиш преследването и имаш въже, отиваш на 188.
122
Тръгваш по брега на реката. Върбите шумолят тихо, сведени над водата. Храстите тук са достатъчно високи да скрият всеки неприятел.
Всеки, освен крал Мрак. Защо ли му е да се крие из върбалака, когато има разкошни палати и цяла армия го пази? Пък и мракът е неговата стихия, в тъмното той се чувства като риба във вода. Не, тук нищо няма да намериш, само си губиш времето.
Спираш на речния бряг да обмислиш решението си.
Можеш да влезеш в реката — мини на 23.
Ако искаш да избегнеш голяма опасност, побързай да минеш реката. Прехвърли се на 115.
123
Толкова си изтощен, че ти идва да легнеш на земята и да заспиш, но мисълта за крал Мрак не ти дава мира. Продължаваш пътя си въпреки мрака и умората.
Внезапно пътеката свършва и ти се търкулваш в една стръмна урва. Главата ти се удря о един голям камък. Това е краят на твоята мисия.
Ако имаш още един живот, започни от стените на крепостта и се прехвърли на 18.
124
Използваш невниманието на Гръмотевичните братя, изваждаш от торбата си щъркеловото перо и веднага го хвърляш. Перото започва да пада бавно към дъното на пропастта.
— Да му видим сметката — смее се зловещо един от Гръмотевичните братя.
Блъсват те от скалата и когато политаш в бездната, васалите на крал Мрак се връщат в двореца. Ала те нямат никаква представа за свойствата на чудодейния предмет. Перото нараства, става голямо колкото два човешки ръста. Падаш върху меките му ресни и с негова помощ плавно се спускаш на земята.
Става студено. Загръщаш се в дрехата си и поглеждаш нагоре. Високо над теб се издигат стените на крепостта. Ако решиш, можеш да излезеш от пропастта и да тръгнеш край крепостната стена. Мини на 253.
Ако предпочиташ да чуеш мъдрите мисли на едно същество от света на мрака, попадаш на 108.
125
Тръгваш по източното крило. Внимателно оглеждаш вратите и дириш знак, който да ти подскаже къде да се насочиш. Но всички врати са еднакви и влизането във всяка стая може да донесе смърт.
Вън вятърът шуми в листата на дърветата. Не изпускаш ли нещо важно, като вървиш из пустите коридори на двореца?
Чува се далечен тътен. От тоя звук стъклата потреперват. Хвърляш се към прозореца и поглеждаш навън.
Отиваш на 15.
126
Не виждаш никакъв смисъл да преследваш поробителя. Рано или късно крал Мрак ще се върне и тогава…
Трябва само да се скриеш в някоя от стаите и да се въоръжиш с търпение. Или пък да излезеш на двора и да го причакаш зад някое дърво. Изненадата ще бъде най-силното ти оръжие.
Излизаш на двора. Тук не се вижда стража, няма ги Гръмотевичните братя и крал Мрак. Скриваш се зад едно дърво.
Краката ти се вкаменяват и бавно потъват в земята. Съзнанието ти остава ясно, ала не можеш да се помръднеш от мястото си. И да се върне, крал Мрак само ще се усмихне на вкаменения странник, който е дръзнал да надигне глава срещу него.
Нощта ще продължи до края на света.
127
Измъкваш се незабелязано в коридора. Мисълта ти работи светкавично — да приемеш битката или да отстъпиш. Желанието ти да се биеш с крал Мрак е огромно, но хладният разум ти подсказва, че нямаш никакви шансове за успех. Трудно е да се справиш с васалите, камо ли с всички заедно.
Колебанията ти се разрешават сами. Крал Мрак излиза от залата и очите му — две цепнатини в мрака, се впиват в твоите. Няколко секунди се гледате изпитателно.
Мускулите ти се напрягат и поробителят усеща нескритата заплаха в погледа ти.
Мини на 87.
128
Излизаш незабелязано от града. В гърдите ти напира гняв, съмнението се е загнездило дълбоко в теб. Има ли смисъл да продължиш борбата, има ли смисъл да търсиш меча на крал Мрак?