Выбрать главу

След малко се надига облак прах. Небето притъмнява. Сега е моментът, казваш си и скачаш на крака.

Мини на 43.

135

След малко излизаш от двора на един гражданин, облечен в дрехите на Гръмотевичния брат. В душата си таиш надеждата, че маскиран като бандит ще успееш да стигнеш до крал Мрак.

Обикаляш улиците на притихналия тъмен град докато чуваш шум от подковани ботуши. Това е бандата на Гръмотевични братя, които след поредната си жестокост се връщат в двореца.

Макар че си облечен като тях, не искаш да рискуваш, само ги следиш отдалеч. Стъпваш на пръсти по каменните улици. Шумът от стъпките ти може да провали добре замисления план.

Прехвърли се на 89.

136

С наближаването на облака тревогата ти нараства. Какво е това тайнствено нещо, обвито в прах? Отговор няма, само злокобния тропот звучи в ушите ти.

Започваш да се съмняваш в избора си. Това е излишно, нищо не може да се промени. Облакът наближава и въпреки мрака през него се виждат очертанията на нещо приятно.

Приятното нещо е хубав арабски кон с лъснала от пот шия. Не бива да губиш нито секунда. Изтичваш на пътя и се мяташ на гърба на коня.

Прехвърли се на 21.

137

Хвърляш се след крал Мрак. Тичаш с всичка сила към изхода, ала властелинът вече изчезва от погледа ти. Отваряш вратата и с изваден меч тичаш след него.

Но зад вратата дебнат стражи. Един от тях се хвърля върху теб и те поваля на земята. Отхвърляш го с крака и се изправяш да го догониш. Преди още другите стражи да се хвърлят върху теб, продължаваш да бягаш след противника си. Надеждата да го настигнеш е нищожна.

Премини на 121.

138

Макар че спираш за почивка, мисълта за всички премеждия и неуспехи не ти дава мира. Толкова време мина, толкова път преброди, а сега си по-далеч от успеха, отколкото рано сутринта. Трябва да признаеш пред себе си, че в много случаи си се заблуждавал.

Даваш си ясна сметка за грешките и в душата си усещаш облекчение. Решаваш да започнеш отначало.

Връщаш се на 1.

139

Пътят през изгорената земя е дълъг и изтощителен. Наоколо стърчат овъглени дървета, вятърът хвърля в лицето ти прах, ботушите ти са пълни с пясък. Торбата ти се струва толкова тежка, че сякаш може да те смаже. Иде ти да я захвърлиш, но мисълта за опасностите в борбата с мрака те карат да я запазиш. Знае ли човек какво може да се случи?

Внезапно спираш като закован. Вятърът донася до теб далечни гласове. Отначало ти се струва, че това е халюцинация, но много скоро съмненията ти се разсейват. Ти наистина чуваш гласове.

Бързаш към мястото, откъдето идват гласовете. Надяваш се най-подир да научиш нещо за бърлогата на крал Мрак.

Прехвърли се на 201.

140

Вече си преполовил пътя, когато чуваш далечен шум. Спираш на място и се вслушваш в тъмнината. Шумът се засилва. Струва ти се, че стотици зелени човечета тракат с жълтите си зъби. Колкото повече приближава шумът, толкова по-неизбежна ти се струва опасността.

Но изведнъж се сещаш: това е каменопад. Безброй малки и големи камъни се търкалят по стръмния склон на планината над главата ти. Всеки от тях носи сигурна смърт. Пред теб се изсипва с грохот каменна лавина.

Оглеждаш се. Вляво от теб тъмнее короната на ниско хилаво дърво. Това не е убежище, камъните ще го пометат за миг. Вдясно забелязваш висока скала, надвесена над пътя. Това е единствената ти надежда.

Не ти остава нищо друго, освен да минеш на 97.

141

Изправяш се с изваден меч. Един от стражите се хвърля с ужасен вик срещу теб. Избягваш удара му. Войникът профучава край теб и пада от стената. Втория от стражите нанася удар срещу гърдите ти. Парираш удара и избиваш меча му. Третият побягва и се скрива в мрака.

Пътят пред теб е свободен. Можеш да продължиш борбата. В този момент най-вероятно ти се струва да намериш крал Мрак в двореца.

За по-голяма безопасност мини на 130.

Ако разчиташ на смелите и решителни действия, прехвърли се на 250.

142

Далеч на юг забелязваш в мрачното небе малки светещи облачета. Те бързо нарастват, цветът им се променя и като страшна непробиваема стена се насочват срещу вас.

Лекият вятър, който до сега не те тревожеше, изведнъж се превръща в свиреп леден вихър. Ръцете ти изтръпват. Мислиш си няма ли най-подир орелът да те пусне на земята.

Въпреки бурния вятър орелът продължава полета си. Продължи с него и ти.