Вляво от теб препуска кон. Това е добрият ти приятел — черният арабски жребец. Тичаш към него и с един скок се мяташ на седлото.
Мини веднага на 26.
150
Крал Мрак удвоява усилията си. Вече ти е трудно да отразяваш ударите му. Огромната му сила заплашва да те унищожи всеки миг.
Ударите на мечовете кънтят оглушително в коридора. Опитваш се да контраатакуваш, но мечът на крал Мрак изгражда солидна стена пред завоевателя.
Крал Мрак те притиска към стената. Един от ударите му засяга дясната ти ръка. Ако не направиш нещо, владетелят на мрака ще те съсече.
Събираш последни сили и нанасяш удар с две ръце. Ударът попада в плащеницата там, където трябва да е рамото на крал Мрак. Двамата падате на пода.
Когато се събуждаш, наоколо няма никой. Изправяш се на крака и тръгваш с разтреперани колена към изхода. Трябва да напуснеш двореца и да излекуваш раните си, преди да започнеш отново борбата.
Започни от 1.
151
Стъпваш тихо по меката трева. Имаш чувството, че след толкова приключения наближава решителния миг и скоро ще кръстосаш меча си с повелителя на мрака.
В далечината забелязваш светло петно. С приближаването си към него виждаш, че това е буен огън. Край огъня малки дебели човечета въртят чеверме. Наоколо се носи непоносима миризма на чесън.
Човечетата се хващат за ръка и започват да играят хоро около огъня.
Мини на 264.
152
Прескачаш оградата и тръгваш тичешком из улиците. Редките минувачи вървят като слепци, спъват се и падат, изправят се и пак падат. Никъде не се вижда огън. Помагаш на един старец да се изправи.
— Защо не носиш фенер? — питаш го.
Човекът трепери от страх, защото не те вижда. Сигурно си мисли, че си един от васалите. От разговора на други хора разбираш, че крал Мрак е забранил на поданиците си да носят фенери и факли. Те нямат право и да палят огън.
— Поданици на княжеството! — провикваш се ти. — Не се страхувайте от крал Мрак. В кралството има сила, която ще го победи.
Вадиш от торбата си факлата и я запалваш.
Хората се отдръпват уплашени. Те бягат не от теб, а от твоя глас, той им се струва много опасен. Бягат и от светлината, тя е непоносима за тях.
Чуват се стъпки на ботуши. Скоро васалите на мрака ще бъдат тук.
Ако не се боиш от гръмотевичните братя, попадаш на 101.
Ако мислиш, че трябва да събереш много хора за победа над крал Мрак, прехвърли се на 105.
Ако не разчиташ на подкрепата на хората, мини на 84.
153
Отпускаш се в пепелта. Сега тя ти се струва най-мекото легло. Умората бавно напуска тялото ти, пламналият ти мозък постепенно се отърсва от напрежението. В душата ти настъпва необикновен покой.
От краката ти израстват корени. Те проникват дълбоко в земята. Скоро ти се превръщаш в огромно тъмно дърво с голи клони — една малка частица от мрака. Пътят ти свършва тук.
154
Шествието на зелените човечета стига до центъра на подземния им град. Това е естествена пещера. Тук сводът е по-висок, а осветлението — по-ярко. В малки дупки по стените на пещерата са наредени жилищата на шибидаците.
Най-зеленото от всички зелени човечета сяда на дървен трон. Около него стоят още два шибидака, височайши особи от аристокрацията на тази странна порода хора. Лицата им са покрити с едри пъпки — белег за тяхното благородно потекло.
Виковете на шибидаците утихват. Стоиш безмълвен, погледът ти е прикован към зеленото човече на трона — сега съдбата ти е в неговите глистовидни ръце. Двамата му помощници накланят глави към него и в подземния град се чува тракане на зъби. Кралят на шибидаците и неговите височайши помощници обсъждат твоето провинение и наказанието, което ще ти наложат.
Само след няколко минути зеленото човече на трона обявява присъдата:
Смъ-р-р-р-р-т!
Думите му са заглушени от тракане на зъби. Шибидаците ликуват!
Ако си взел със себе си молитвата към горската фея, можеш да си послужиш с нея и да се върнеш на 1.
Ако си пропуснал да сториш това, мини на 169.
155
Подът под краката ти пропада. Политаш в дълбок кладенец. Падаш на нещо меко. Това е наръч слама.
Няколко секунди лежиш на пода. Трябва да си починеш, да събереш сили, да помислиш как да се измъкнеш от този каменен кладенец.
Оглеждаш затвора си. В него няма никакъв вход, никаква врата. Само високо горе виждаш дебела желязна решетка. Положението ти е ужасна, дълбокият кладенец може да се превърне в твоя гробница.