Выбрать главу

Ако не си се сетил да вземеш в торбата амулет, костите ти ще изгният дълбоко под земята.

Ако си взел със себе си амулет, извади го. Той ще ти даде някакъв шанс. От амулета се чува глас:

„Избери кой да ти помогне: мишки, дух или змия?“

Какво избираш?

Ако искаш да ти помогнат мишките, мини на 174.

Ако разчиташ на благородството на един дух, прехвърли се на 158.

Ако змията ти се струва най-приемлива, отиваш на 168.

156

В древния град цари спокойствие. Неговите руини носят достойно мъдростта на миналите дни. Тук някъде трябва да намериш знак за пътя към бърлогата на крал Мрак, поне така се надяваш.

Вървиш безцелно между основите на разрушените къщи, обрасли с бурени. Интуицията ти подсказва, че трябва да намериш центъра на древния град, където някога се е издигал храмът на езическото божество. Може би то ще ти помогне?

Изведнъж погледът ти пада на три колони, стърчащи към тъмното небе. Струва ти се, че в основата на средната колона се появява светещ знак — една стрелка, която сочи пътя.

Ако искаш да продължиш по посока на стрелката, прехвърли се на 207.

Можеш да се промъкнеш в крепостта, но за това ще ти трябват няколко часа. Мини на 18.

Ако искаш да тръгнеш през гората от самото й начало, извърви дългия път до къщичката на старицата. Отиваш на 114.

157

Случаят ти помага. Чуваш шум от стъпки и гърлени гласове. След малко виждаш двама от Гръмотевичните братя. Те размахват ръце, говорят си нещо и се смеят. Изглеждат възбудени, сигурно добре им върви разбойническата работа. Васалите на крал Мрак не те забелязват.

Когато минават край теб, единият от васалите казва на другия:

— Обичам да плаша хората. Това е в кръвта ми.

— Крал Мрак ще остане доволен от нас. Много доволен.

Двамата отново избухват в дрезгав смях и се насочват към изхода на дворцовата градина.

Тръгваш след тях. Надяваш се, че ще успееш да объркаш плановете им.

Мини на 152.

158

Кладенецът се изпълва с лютив дим. Очите ти се насълзяват, но ти продължаваш да се взираш в мрака. Димът бавно се разсейва и от него се появяват очертанията на висок дух с брада.

— Ти ли ме повика? — гръмва гласът на духа.

— Да. Извади ме от тук.

— Всеки, който ме позове, трябва да знае, че не съм спасител. Аз идвам само да ти донеса един подарък.

В ръцете му дрънкат вериги. Разбираш, че духът заплашва живота ти, и замахваш с меча. Острието му минава през очертанията на духа, но това не му прави впечатление — той е безплътен.

Духът те приковава с вериги към стената. За теб вече няма спасение, оставаш завинаги в тоя кладенец.

159

Открехваш вратата и поглеждаш вътре. На масата до прозореца виждаш механична птичка, създадена от ръцете на неизвестен майстор. Тя прави няколко крачки, пляска с крила и издава трели.

Необикновената птичка те пленява. Толкова си очарован, че забравяш всякаква предпазливост. Влизаш в стаята, пристъпваш няколко крачки напред и протягаш ръце. Птичката обръща глава към теб и започва най-сладката си песен.

Ръцете ти се покриват с пух, краката ти изтъняват, на пръстите ти израстват дълги нокти. Никога не те е обхващал такъв ужас! Тялото ти олеква, мисълта ти се забавя и замръзва. Главата ти се променя, от устата ти излитат сладки трели. Превръщаш се в още една механична птичка.

Мисията ти свършва в тази стая.

160

Бъркаш в торбата и изваждаш боздугана. Гръмотевичните братя те заобикалят със свиреп вид на лицата. Те насочват към теб ръце. Виждаш тънките им пръсти с дълги черни нокти.

— Да го изпепелим! — провиква се един от тях.

— Искам го жив! — крещи крал Мрак.

Замахваш с боздугана срещу нападателите, но те са по-бързи. След няколко секунди те хващат и те изправят завързан пред крал Мрак.

— И това жалко същество дръзна да ми се противопостави? — чуди се буцата мрак. — Хвърлете го от крепостната стена.

Свалят от теб дрехите на васала.

След няколко минути трима Гръмотевични братя те извеждат на една скала, издадена над дълбока пропаст.

Ако имаш перо от щъркел, използвай го и мини на 124.

Ако си пропуснал да вземеш със себе си този безценен предмет, прехвърли се на 184.

161

Тук високата трева стига до коленете ти. Далеч пред теб се виждат силуетите на заоблени хълмове. Вече си свикнал с обстановката и се ориентираш добре.