3
Вдигаш арбалета и стреляш по усет, почти без да се целиш. Стрелата изсвирва във въздуха и се забива в гърдите на орела миг преди закривения му клюн да нанесе удар по главата на какаванчето. Тялото му потреперва и пада на земята.
Уплашеното какаванче лежи на тревата и не смее да мръдне.
Тичаш към него, вдигаш го на ръце и започваш да го успокояваш. То само те гледа уплашено и мига.
Няколко какавани изпълзяват от дупките си и идват при теб, като хвърлят боязливи погледи на орела. Те са дебели, брадясали и мръсни, сплъстените им коси висят на фитили. На ръст едва ти стигат до кръста. Облечени са с кожи, на краката си носят сандали от лико. От тях лъха на чесън и немити тела.
Един от какаваните отива до орела, побутва го, сетне го ритва с крак под одобрителните възгласи на останалите. Какаванинът се опитва да вдигне орела, ала мъртвата птица е прекалено голяма за дребното му тяло. Тогава той се напъва и отскубва едно перо от крилото на орела.
Закичен с перото, той идва при цялата група и поема мъжкото какаванче от ръцете ти. В сигурни ръце какаванчето надава остър вик — сега то може да опищи околността.
Пътят през полето започва да ти си струва безинтересен. Дали да не се върнеш и да тръгнеш през гората? Ако решиш да постъпиш така, отиваш на 114.
Ако предпочиташ да останеш с какаваните, мини на 32.
4
Хълмовете са още далеч, пътуването ти с коня на юг продължава. Земята тук е покрита с ниска трева и храсти, които тайнствено шумолят в мрака. Зад гърба ти остават няколко малки нивици, навярно засети с царевица и картофи.
Конят препуска все така леко, сякаш преди минути сте тръгнали на път. Наоколо не си вижда жива душа. Какви ли чудеса и опасности те чакат в това прокълнато княжество?
Чуваш как нещо свисти във въздуха. Една примка обхваща двете ти ръце и ги притиска към тялото. Опитваш се да извадиш меча, но без успех. Някой дръпва въжето и те събаря на земята.
От тъмнината се появяват две ниски дебели човечета. Това са какаваните, жителите на полето.
Мини на 45.
5
Не се доверяваш на коня, в тая прокълната земя нямаш доверие на никого. Воден от скитническия си инстинкт сам избираш пътя през прашното тъмно поле.
Жребецът се опитва да те хвърли от гърба си. От устата му излиза пяна, ала усилията му не дават резултат. Благодарение на своето майсторство успяваш да се задържиш на седлото.
Мини на 24.
6
Дървото привлича вниманието ти. Високо горе между зелените листа нещо грее като слънце. Очите ти не издържат огнения блясък. Извръщаш поглед, ала веднага търсиш същото място в короната на дървото.
Тази светлина те задържа под дървото. За известно време забравяш старицата, странните малки човечета и главната цел на твоето пътуване. Има нещо магическо в сиянието над полето.
И чуваш глас. Дървото проговаря.
— Остани тук под моята дебела сянка, Скитнико. Защо ти е да скиташ немил-недраг и да надигаш глава срещу мрака? За кого се трепеш, за онези слепци? Те не заслужават това. Стига си се разправял с недорасли човечета. И на север, и на юг какаваните са едни и същи; както и да се наричат, мързи ги да се мият и вонят на чесън. Поспри, порадвай се на покоя и си избий от главата всичките глупости за чест и справедливост. Вземи своето и остави другите да правят каквото щат.
Ако искаш да се отърсиш от магията на дървото и да се впуснеш в опасни приключения, мини на 223 или 230.
Ако искаш да изпиташ докрай силата на магията, прехвърли се на 41.
7
Чува се оглушителен грохот и върху теб се хвърлят десетки същества, тънки и дълги като глисти. Те се увиват около ръцете и краката ти. Тялото ти натежава. Невъзможно е да се помръднеш, имаш чувството, че някой зъл вълшебник те е оковал в железни вериги. Нищо на може да се направи, сега си в плен на зелените човечета — шибидаците.
Странните същества надават бойния си вик — вой през тракане на зъби. Шибидаците са много шумни и винаги тракат зъби — ту от страх, ту от яд, ту от злоба. Зелените човечета те завързват с въжета и с адски шум те понасят в неизвестна посока.
След няколко минути шествието спира и един шибидак ти проговаря:
— Страннико, ти наруши нашия покой и трябва да умреш. Даваме ти възможност сам да си избереш смъртта. Какво предпочиташ — да се удавиш или да те изгорим?
Решението наистина е много трудно. Ако избереш смърт чрез удавяне, прехвърли се на 210.