След малко долавяш миризмата на чесън. Отначало тя е съвсем слаба, но скоро става толкова силна, че трябва да си запушиш носа с ръка.
В тревата се чува шумолене. Нещо се движи, приближава към теб и скоро ще те нападне. След миг десетки малки дебели човечета се изправят и се хвърлят срещу теб.
Ще се биеш ли с тях? Това само ще попречи на борбата ти срещу крал Мрак.
Ако предпочиташ да се върнеш назад, за да извървиш пътя през полето от самото начало, мини на 260.
Ако решиш да се откажеш от пътя през полето, върни се при моста над рова и се прехвърли на 257.
162
Падаш главоломно към земята. Тя е толкова далеч, че почти не виждаш очертанията на предметите. Въздухът минава край ушите ти със страшен писък, сякаш иде края на света.
За миг виждаш как огнената колесница чезне в далечината. Чуваш сатанинския смях на крал Мрак. Той е доволен и вярва, че Скитника никога вече няма да бъде заплаха за него. Далеч по-удобни са заслепените и наплашени поданици с робски души. За тях той е вечния повелител на мрака.
Следва удар. Нещо остро, нещо като закривените черни нокти на Гръмотевичните братя разкъсва дрехите ти и кожата на лицето. Остра болка пронизва твоето напрегнато тяло, пред очите ти светват звезди и на мига загубваш съзнание.
Въпреки тежкото ти състояние имаш право на избор. Ако решиш да продължиш пътя си през гората, върни се към къщичката на старицата и премини на 114.
Другата възможност е да огледаш мястото. Отиваш на 193.
Можеш да се върнеш в градината на крал Мрак, но за това ще ти трябват два-три часа път. Прехвърли се на 47.
Ако пътят през полето ти се вижда по-безопасен, тръгни към 40.
163
Пътят е дълъг и уморителен. Краката ти натежават, чувстваш се изтощен. Имаш нужда да си починеш и след това да продължиш пътя си.
Лягаш в меката трева и заспиваш. В съня си виждаш лицето на старата жена и чуваш думите й: „Вярвам, че ще победиш мрака“.
Отваряш очи. Мракът ти напомня, че те чака дълъг път. Пред теб стои избора: да тръгнеш по нов път или да ускориш пътя си.
Мини на 264.
164
Смъртен страх обзема дебелите привърженици на смъртната присъда. Де що има какавани — всичко се изпокрива в дупките си. Оставаш само ти, който няма къде да се пъхне. На всичко отгоре си с вързани ръце. Как да се бориш в това положение?
Но каква е тая огромна птица? И защо се спуска право в сборището на какаваните?
Толкова голям орел не си виждал през живота си. Крилете му закриват половината небе. Силният вятър при връхлитането му те събаря на гръб.
Орелът се спуска към теб, хваща с якия си клюн въжетата, с които си вързан, и бързо излита в небето. Изведнъж всичко земно започва да ти се струва малко, дребно и незначително.
И все пак ще трябва да се върнеш на земята.
Опитай късмета си с таблицата.
Ако улучиш число от 1 до 6, прехвърли се на 95.
Ако числото е над 6, мини на 83.
165
След първоначалното объркване мечът ти започва да свисти във въздуха. С върха на острието отбиваш една мълния, после втора, трета. Васалите на крал Мрак те гледат със страх и почуда — нито една от гръмотевиците не може да те порази!
Средният нападател вдига ръка. Това е знак за едновременна атака. Ако не действаш веднага, след миг ще се превърнеш в шепа прах.
Хвърляш се с меча срещу единия от васалите. Ударът попада в гърдите, покрити с черна пелерина. Гръмотевичният брат пада на улицата.
Използваш суматохата и сваляш с два точни удара и другите васали на мрака.
Затичваш се към двореца без да забележиш, че зад гърба ти Гръмотевичните братя се изправят на крака. Черните пелерини са спасили живота им.
Минаваш на 47.
166
Петното от мрак се върти насам-натам. Кралят души въздуха.
— Скитника е тук, в тази стая!
Васалите се споглеждат. Лицата им са гневни — всеки се съмнява в другия, всеки иска да покаже, че е най-добрия слуга на владетеля.
Отстъпваш тихо към вратата.
— Ето го, излиза! — крещи вещицата Зелда.
Спомняш си, че обеща на старицата да се пребориш с крал Мрак. Само победа в битката с поробителя може да върне слънцето над тази земя.
Отиваш на 87.
167
Прескачаш през оградата. Хвърляш поглед към стражата, после към хората, които гледат със страх към навъсеното небе. Те не виждат спасение и очакват покорно съдбата си. Тази гледка те натъжава, но ти вярваш, че ще успееш да ги отървеш от надвисналата заплаха.