Внезапно подземието започва да се пълни с вода. Запазваш спокойствие. Водата бавно се издига, стига до шията ти и продължава да приижда. Задържаш се на повърхността с плуване. След няколко минути водата стига до решетката.
Стъпваш на една издатина, хващаш решетката с две ръце и я разтърсваш. Виждаш, че не е закрепена добре. Изваждаш меча и с него издълбаваш мястото, където железните пръти влизат в камъка.
Събаряш решетката и тръгваш из леговището на завоевателя.
Ако търсиш пряк двубой с крал Мрак, отиваш на 183.
Ако искаш да тръгнеш по дирите на вълшебния меч, мини на 211.
174
В кладенеца нахлуват мишки. По каменните стени на твоя затвор се спускат цели пълчища охранени сиви гризачи. Очите им святкат в мрака, дълги бели зъби се подават от острите им муцуни.
Отдръпваш се до стената. Виждаш, че си сгрешил в избора си, ала нищо не можеш да сториш. Мишите пълчища се насочват заплашително към теб. Няма време за губене. Изваждаш меча си и започваш да сечеш нападателите, но те са толкова много, че скоро те затрупват и не можеш да помръднеш ръката си.
Мишките прегризват гърлото ти.
175
Хвърляш всички сили да спреш бесния натиск на крал Мрак. Той върти с лекота тежкия меч и предугажда всяко твое действие. Вече си сигурен, че той те вижда, макар и като смътна сянка.
Лека-полека движенията ти стават все по-точни и по-уверени. За няколко минути ти си израснал като боец и вече отразяваш най-мощните удари, които могат да повалят всеки друг.
Усещаш, че е време да тръгнеш в атака. Най-важното за теб е да притиснеш крал Мрак до стената и да го обезоръжиш. Твоята крайна цел е мечът.
Започваш серия от удари. Крал Мрак изглежда смутен. Човекът, който той смята за нищожество, бавно и неумолимо го притиска към стената.
С последни усилия крал Мрак отразява най-опасния ти удар, блъсва те и литва по коридора. Плащеницата с меча и сандалите се движат бързо и леко. След миг кралят е вече на изхода.
Ако решиш да преследваш тиранина, прехвърли се на 137.
Ако не виждаш смисъл да го гониш и решиш да го причакаш в коридора, прехвърли се на 126.
Ако предпочиташ да скочиш през прозореца и да го пресрещнеш, премини на 121.
176
Посягаш към меча. Той се издига във въздуха и се отдалечава от теб. Невидима сила го държи далеч от здравите ти млади ръце. Скоро мечът стига до тавана и започва да излъчва примамлив блясък.
Обръщаш се към Гръмотевичните братя. На лицата им са застинали жестоки гримаси.
— Иде краят ви! — провикваш се ти и се хвърляш срещу тях.
Ала на втората крачка някакво невидима сила те спира. Замръзваш на място, устремен напред с изваден меч. След миг се превръщаш в камък. Може би някой друг ден младеж, решен да се бори с мрака, ще проникне в леговището на властелина и ще се чуди кой си и как си се озовал тук.
177
Ударът на боздугана пръсва главата на горския дух. Караконджо надава предсмъртен вик и рухва в краката ти. Земята се разтърсва, сякаш е станало разрушително земетресение. Въздъхваш с облекчение.
Кожата на Караконджо се покрива със зелени петна. Те растат бързо и само след няколко секунди горският дух става зелен като маруля.
Тялото му започва да се издува. Скоро то се превръща в огромен мехур, пълен с отровни газове. Ако се пръсне, може да те убие или да те зарази.
Втурваш се да бягаш. Зад гърба ти с оглушителен грохот се пръсва зеления труп на Караконджо. Хвърляш се на земята и изчакваш отровният вятър да профучи над главата ти.
Когато опасността отминава, ти вече си на крака. И отново си мислиш коя посока да хванеш.
Можеш да продължиш на 197 или на 120.
178
Вървиш из леговището на крал Мрак. Тишината е подтискаща, всеки момент очакваш да те нападнат Гръмотевичните братя. Стискаш дръжката на меча и се взираш в мрака.
Постепенно се отпускаш и тръгваш по-смело напред. Някъде пред теб се мярка светлина. Затичваш се към нея.
Една плоча под краката ти пропада и…
Мини на 155.
179
Ускоряваш крачка. Вдишваш с наслада чистия горски въздух. Чувстваш се уверен и спокоен, единственото нещо, което те вълнува, е как по-бързо да стигнеш до леговището на крал Мрак.
Скоро забелязваш, че дърветата стават все по-дебели, а короните им — по-гъсти. През тях вече не се вижда небето. Разстоянието между дънерите намалява и понякога е много трудно да се провреш между тях.
Най-подир пътеката изчезва. Дърветата растат едно до друго като плътна непробиваема стена. Пътят напред е невъзможен. Мислиш си какво да правиш. Никой от вълшебните дарове не може да ти помогне — нито саморазстилащата се пътека, нито приспивната свирка, нито кутийката с осите или вмирисаното сирене.