Върни се на 114.
180
Пълзиш бавно към масата. Сърцето ти бие да пръсване — скоро мисията ти ще свърши и ярко слънце ще грейне над поробеното княжество.
И докато лазиш сантиметър по сантиметър, чуваш зад вратата стъпки. По гласовете разбираш, че трима васали на крал Мрак идват към стаята. Скачаш на крака и се обръщаш. Представяш си как гръмотевичните братя се изправят пред теб със свъсени чела и огнени бесни очи, готови за разплата.
Дръжката на вратата се завърта.
Имаш три възможности: да отразиш атаката им, но това може да стане само ако си взел в торбата люспа от дракон. Тогава премини на 133.
Другата възможност е да отстъпиш назад. Връщаш се на 211.
Ако решиш да си послужиш със самонасочващия се кинжал, мини веднага през отсрещната врата. Попадаш на 170.
181
Имаше ли в торбата плик с три мъдри съвета? Нещо ти подсказва, че имаше. Изваждаш плика от торбата. Напрягаш зрението си да прочетеш съветите. На един смачкан лист пише:
1. Не бързай!
2. Не бързай!
3. Не бързай!
Глупости, казваш си.
Ръцете ти се протягат към меча. Това е твоята мечта, краят на борбата с крал Мрак и неговите васали. Бързаш да върнеш слънцето на унижените хора от малкото кралство.
Но радостта ти е прибързана. Гръмотевичните братя насочват ръце към теб. От черните им закривени нокти излита сноп ослепителни мълнии. Пламваш като факла — една малка жива факла, неуспяла да прокуди мрака.
182
Вървиш по тясната пътека и ти е леко на душата. Надяваш се, че скоро ще откриеш леговището на крал Мрак, ще му отнемеш меча и ще освободиш народа на княжеството от един тиранин. Над главата ти се извисяват дебели вековни дървета.
След около час забелязваш, че дърветата стават все по-ниски и по-тънки. Вече си сред гъсти шипкови храсти, високи над един човешки бой. Бодлите разкъсват дрехите ти, дерат ръцете и лицето ти. Това ли е пътят към крал Мрак?
Над главата ти прелита един гарван.
— Виж го ти! Тръгнал без път! Че кой прави такива глупости, а? — грачи заядливо черната птица.
Колкото и да ти е неприятно, гарванът е прав. Връщаш се на 114.
183
Стигаш до една врата и хлътваш в нея. Това е спалня, стая на аскет. Голи черни стени, стар изтърбушен сламеник, черна кана за вода, черен пешкир. Никакви завивки. Това е стилът на крал Мрак.
Питаш се ако светнеш, ще се запази ли черния цвят? В мрака всичко е черно.
Изваждаш светулката от торбата. Да, всичко наоколо е черно, но скоро трябва да скриеш светлината — някой идва към стаята. Ако си забравил да вземеш светулка в торбата, не е голяма беда, просто няма да знаеш точно как изглежда кралската спалня на светло.
Скриваш се зад вратата. Влизат Зелда и крал Мрак.
— Понякога ми се иска да имам човешко лице — казва завоевателят. Гласът му звучи така, сякаш се оплаква от тежката си орис.
— Защо, лицето ти е толкова хубаво.
Кралят не отговаря. Усещаш го как души въздуха.
— Тук има някой — казва той на вещицата.
Удряш буцата мрак между очите и докато кралят се олюлява, обръщаш се към неговата стара спътница.
Вещицата се опитва да те омагьоса, но докато мърмори заклинанието, с един ритник я просваш на пода.
Цялото ти внимание е приковано от меча. Това ли е вълшебното оръжие, което ще прогони мрака?
Докато се взираш в червената светлина на рубина върху дръжката, вещицата избягва от стаята.
Продължаваш на 198.
184
Летиш към земята. През ума ти минава мисълта, че иде края на живота ти. Никога няма да победиш крал Мрак и да върнеш слънцето на този изтормозен народ.
Изведнъж потъваш в студена вода. Това е ровът около крепостта. Стигаш до дъното и се отблъскваш с крака. След миг главата ти се подава над водата. Скоро излизаш на брега.
Сядаш с мокрите дрехи на земята да си починеш. Сблъсъка с крал Мрак и неговите васали ти донесе неуспех, но нищо не е загубено. Ти си млад, здрав и силен, борбата продължава.
Накъде да тръгнеш?
Ако мислиш, че трябва да тръгнеш наляво край стената, премини на 254.
Ако искаш да тръгнеш надясно край стената, премини на 265.
Ако нещо ти подсказва да изтичаш към пътя, който води към крепостта, прехвърли се на 261.