185
Върху теб се хвърлят десетки, може би даже стотици лигави червеи. Това са шибидаците, зелените човечета, живеещи в гората. Очите им са опулени, острите им жълти зъби тракат така, че кожата ти настръхва от ужас.
Но ако се отпуснеш, ако се оставиш в ръцете им, шибидаците ще те унищожат за секунди. Отхвърляш от гърба си зелените човечета и ставаш на крака. С едната си ръка изваждаш меча, а с другата бъркаш в торбата.
Под непрекъснатите атаки на шибидаците напипваш на дъното на торбата кутийката с осите. Изваждаш я без да изпускаш от очи зелените човечета и отваряш с една ръка капака й. От кутийката излита ято оси.
Шибидаците тракат със зъби още по-силно, този път не от ярост, а от страх. Подгонени от осите, те се разпиляват на всички страни и скоро около теб не остава нито едно слузесто зелено човече.
Попадаш на 179.
186
След дълга борба крал Мрак ти нанася последния съкрушителен удар. Изпускаш меча си и падаш на каменния под. Лицето ти гори от гняв и обида, че не успя да победиш поробителя.
Кълбото от мрак се взира в теб, сякаш гледа насекомо, и казва:
— Ти ли искаше да ме победиш?
Не отговаряш на въпроса му.
— Можеше поне да се досетиш, че сам те подмамих в Желязната планина.
Твоят отговор е мълчанието.
Крал Мрак се засмива. Стените на пещерата се разтърсват. Отнякъде се появяват Гръмотевичните братя и те хвърлят в един коридор.
Отиваш на 155.
187
Царят на всички плъхове въздъхва с дълбоко прискърбие.
— Много ми се щеше да хапна нещо вкусно, но аз съм добър плъх, а ти — добро момче, влизам ти в положението. Ще помоля моите поданици да направят каквото могат.
Плъховете се нахвърлят върху решетката. Острите им зъби стържат по прътите. Колкото и да се мъчат плъховете, те не успяват да се преборят с дебелото желязо. Решетката остава непокътната.
— Много съжалявам. С нищо не мога да ти помогна — въздъхва още веднъж царят на плъховете и напуска подземието. След него тръгват и неговите поданици.
Оставаш завинаги сред студените камъни. Мисията ти никога няма да бъде изпълнена.
188
Тичаш с последни сили след колесницата. Надеждата да я настигнеш е малка — конете вече пускат огнени езици от устата си. Това е признак, че скоро ще започне истинският им бяг.
Пулсът ти се учестява, сърцето ти бие до пръсване, краката ти отмаляват. През задното прозорче виждаш само грубата плащеница на крал Мрак с черното петно над нея. Той е толкова доволен от себе си, че дори не се обръща да види дали го гони някой. Завоевателят вярва, че огнената му колесница е недостижима.
Изваждаш въжето от торбата. Когато настигаш каретата, хвърляш куката и я закачаш на оста на колелата. В този миг колесницата се издига във въздуха.
Трябва да изчакаш развитието на събитията. Премини на 205.
Ако не си взел със себе си въже, върни се на 1.
189
Всички зелени човечета падат на колене пред своя бог. Те му благодарят за това, че ги закриля от чуждоземци, а после отправят към небето горещи молитви за душите си. Молитвите им, както сигурно си очаквал, са едно безкрайно тракане на зъби.
Чува ли Шиби молитвите на дребничките си зелени човечета? Може би да, може би не, само той си знае. Лицето му остава все така невъзмутимо. Каменната статуя се извисява над земята като доказателство за властта на тяхното божество. Шиби стои над всичко земно и тленно.
Ако можеше да погледнеш нещата отстрани, сигурно щеше да се смееш като луд на тъпите им култови ритуали, но сега не ти е до смях. Докато се кланят на Шиби, зелените човечета са глухи за всичко, което става около тях. Това ти дава един нищожен, но така желан шанс за спасение.
Мисълта ти работи светкавично. Ако имаш в торбата тояжка-побойница, можеш да си послужиш с нея. Мини на 202.
Ако не разполагаш с такъв скъпоценен дар, разчитай само на собствените си сили и се върни на 22.
190
Пътеката се издига стръмно нагоре. Почвата тук е камениста, затова забавяш крачките си и се опитваш да стъпваш безшумно. В мрака всеки нападател ще има предимство при едно внезапно нападение.
След няколко минути стигаш до върха. Хълмът е заоблен, осеян с камъни и ниски храсти. Долу, в полето, не се забелязва никакво движение. Едно дърво с голяма зелена корона се издига самотно в равнината. Защо ли ти беше да се качваш на хълма?
От планината полъхва ветрец. Той донася леки, едва доловими трептения, сякаш някакъв далечен глас ти казва: