Горски пожар! Като всичко живо в тая гора се втурваш да бягаш презглава. Спъваш се в корените на дърветата, клоните драскат лицето ти, но ти продължаваш да тичаш, докато не оставаш без сили.
Оглеждаш се. Можеш да минеш на 131 или на 143.
197
Минаваш край хралупата на Караконджо и продължаваш напред. Гората е странно смълчана, не се виждат животни и птици, нищо не нарушава покоя. Точно това те тревожи, струва ти се, че във въздуха се носи заплаха.
Не е ли по-разумно да се върнеш към изсъхналото дърво и да погледнеш в хралупата? Може би там ще намериш някакъв знак за пътя към бърлогата на крал Мрак?
Отхвърляш тази мисъл и продължаваш пътя. Скоро пътеката се раздвоява. Накъде ще тръгнеш?
Наляво — прехвърли се на 179.
Надясно — мини на 182.
198
Хвърляш черния пешкир върху главата на крал Мрак и го превръщаш в слепец. Мракът, който винаги му е помагал, сега го обгръща като непроницаема стена. Сандалите му се преплитат, мечът му се люлее в ножницата под грубата плащеница. Само червения рубин свети в мрака. И когато ти се струва, че победата ти е в кърпа вързана, чуваш гласа на завоевателя.
— Очаквах те, Скитнико — проговаря крал Мрак.
— Така ли?
— Да. Изглежда те подцених. Искам да те купя. Кажи си цената.
— Не съм за продан.
— Глупак! Всеки като теб щеше да направи цяло състояние.
— Тогава не е като мен.
Крал Мрак мълчи известно време.
— Мога да те унищожа, но най-много ще се радвам да те купя.
— Не става.
Хващаш дръжката на меча и го изтегляш. И докато разглеждаш блестящото му острие, крал Мрак напипва вратата и излиза от стаята. Ключалката щраква. Ти си затворен в спалнята на краля.
Скоро разбираш, че това не е истинския меч. Пред теб има три врати.
Ако избереш дясната, отиваш на 155.
По пътя през средната врата попадаш на 211.
Ако искаш да минеш през лявата врата, прехвърли се на 262.
199
Царят на плъховете изгризва сиренето с видимо удоволствие и се облизва.
— Това е най-вкусното нещо, което съм ял през живота си. Какво да направя за теб?
— Помогни ми да изляза оттук.
— Така да бъде — съгласява се царят на плъховете.
Безброй плъхове се нахвърлят върху решетката и само след броени мигове я прегризват. Към теб се спуска дебело въже.
Благодариш на царя на плъховете и хващаш с две ръце въжето. Пътят към свободата е свободен.
Изкачваш се по въжето в някакъв кладенец. Скоро стигаш до една издатина, в която има два отвора. Кой от тях ще избереш?
По левия стигаш до 192.
По десния преминаваш на 178.
200
Вървиш през гората. Клоните те шибат в лицето, краката ти се спъват в корени и буци. През ума ти минава мисълта, че може би не си избрал най-вярното решение.
Въпреки че си свикнал с мрака, не успяваш да се опазиш и се удряш в грапавия дънер на едно дърво. От очите ти изскачат искри. Сядаш до дървото със замаяна глава и се облягаш на дънера да си починеш.
Скоро до слуха ти се донася необикновен шум. Сякаш някъде в далечината десетки подковани коне галопират по каменните улици на града. Звукът става все по-силен и заплашителен.
Скачаш на крака. Първата ти работа е да заобиколиш шибидаците, приближаващите същества. Едва когато отминават край теб с мършавите си зелени тела, спираш да вземеш решение.
Ако решиш да се върнеш към града, мини на 256.
Ако избереш посоката към полето, отиваш на 263.
201
Скоро забелязваш три светли петна. С приближаването ти те нарастват и започват да греят като три кръгли месечини. Това са лицата на три млади девойки.
— Кои сте вие? — питаш ти.
— Аз съм феята на реката — проговаря първата.
— Аз съм горската фея — казва втората.
— Аз съм феята на полето — мило ти се усмихва третата.
Колко голяма е изненадата ти, когато разбираш, че трите феи знаят за теб! Те ти разказват, че крал Мрак и неговите васали са изгорили всичко около бърлогата си. Никой не може да мине незабелязан през изгорената земя и да стигнеш до Желязната планина. Но нали ти имаш начин да се прикриеш по пътя към бърлогата на мрака?
Феите те предупреждават за опасността и ти казват как да стигнеш до бърлогата на крал Мрак. Те вярват в успеха ти.
Благодариш им за добрите думи, но вече знаеш, че борбата няма да бъде лека. Какво да правиш, кой път да хванеш?