Ако предпочиташ да те хвърлят в огъня, мини на 71.
8
Изваждаш кратунката и изливаш водата от нея. Зад теб се образува блато, в което какаваните затъват и започват да се давят. Свикнали да живеят на суша, дебелите човечета изпитват суеверен ужас от водата. За тях тя е непозната и опасна стихия.
С много усилия, целите изцапани в тиня, какаваните се измъкват на брега на блатото и започват да се вайкат: „Много лошо, много лошо!“
На дебелаците и на ум не им минава, че са извадили голям късмет: докато си лазил из техните катакомби, част от водата в кратунката се е разплискала и вместо огромно езеро на пътя им се изпречи плитко блато. Някои хора не си знаят късмета!
А ти продължаваш необезпокояван пътя си. В далечината пред теб виждаш тясна тъмнозелена ивица. След половин час ходене стигаш до гъста зелена трева, висока около два метра.
Можеш да се скриеш в тревата и да огледаш местността. Ако това е твоето желание, мини на 29.
Ала нещо в тая гъста растителност буди в теб тревога. Не е ли по-добре да се върнеш към близкия хълм, като преминеш на 231, или да започнеш пътя си през полето от самото начало, като се прехвърлиш на 40?
9
В лагера на какаваните настава суматоха. Въпреки мрака дебелите човечета са забелязали своя смъртен враг — орела.
Такава олелия не си виждал през живота си: мало и голямо хуква да бяга. Всички се блъскат, крещят, ругаят, гледат да стигнат до някоя дупка и да се пъхнат вътре. Забравят и съд, и чувства, и Висшия си съвет.
В това време успяваш да поразхлабиш въжетата, с които са вързани ръцете ти.
Изваждаш искрящия прашец от торбата и го хвърляш нагоре. Прашецът блесва като вълшебно сияние в мрака. Уплашен от необикновената светлина, орелът разперва криле, забавя полета си и се скрива в тъмното небе. Какаваните не виждат това, те бързат да се изпокрият по дупките си. Надали някой ще си подаде носа от безопасното леговище.
Към теб препуска в галоп черен арабски кон. Освобождаваш се от въжетата и се мяташ на седлото. Бързаш да се ометеш по-скоро от това място.
Отиваш на 5.
10
Издебваш момента и бъркаш в торбата. За щастие, тояжката-побойница е най-отгоре. След миг тя е в ръцете ти.
Зелените човечета продължават да крещят, тракането със зъби става все по-зловещо. Изглежда тук, в гъстата гора, рядко стъпва човешко крак.
— Хайде, тояжке, натупай ги тези досадници! — казваш тихичко.
Тези думи са достатъчни. Тояжката се хвърля сред зелените човечета и започва да ги налага. Те пищят, този път от страх, и продължават да тракат зъби. Шибидаците вече са забравили плячката, сега най-важното е да спасят зелената си кожа.
За няколко секунди около дървото не остава нито един шибидак.
— Благодаря, тояжке!
Сваляш дънера от гърдите си. Сега трябва да решиш какво ще правиш.
Ако искаш да продължиш спокойно напред, мини на 69.
Ако предпочиташ по-енергични действия, прехвърли се на 245.
11
Опитваш се да пъхнеш с главата надолу, но тоя начин за влизане в дворец ти се струва много неудобен. Какво ще си помисли за теб прислугата?
Пускаш един след друг краката си в дупката и с движения на кръста и раменете пропълзяваш първите два метра. Няколко буци суха пръст падат на главата ти. Началото на едно безумно пътуване към лукса е сложено.
По-нататък става все по-трудно. Любезният домакин те дърпа ту за крака, ту за крачола. Както си тръгнал рачешката, можеш само да получаваш сигнали накъде да вървиш, но не можеш да се наслаждаваш на усмихнатия лик на какаванина.
След малко ви настига друг дебелак от племето. В знак на приятелство и искрена симпатия той доближава лицето си до твоето. За миг ти минава мисълта, че не дишаш въздух, а чесън.
Стигате до едно разклонение и се заклещваш — единият ти крак е пъхнат в левия тунел, другият — в десния. Ни напред, ни назад! От челото ти тече пот и се проклинаш, че си приел поканата на дебелаците да им гостуваш.
Какаванинът пак се тика в лицето ти.
— Хубаво място — казва той. — Широко, удобно.
Да, усмихваш се ти. Широко, удобно, да ти е драго да се задушиш.
С голяма мъка успяваш да измъкнеш крака от тунелите. Какво да правиш? Можеш да тръгнеш по разклонението на тунела — наляво и надясно. Но има и друга възможност — да се върнеш назад.
Ами сега? Магическата дузина ще реши въпроса.
С 1 до 4 точки пълзиш наляво и попадаш на 209, с 5 до 8 точки лазиш надясно и стигаш до 215, а с 9 до 12 точки се връщаш назад и минаваш на 44.