Ако ли не, превържи се с папрат и мини на 31.
220
Завързват те за едно дърво и оставят пост да те пази. Такава ценност като теб може ли да се остави без надзор?
Времето е топло, полъхва лек ветрец, ала той не носи прохлада. Умът ти е зает с мисълта как да се спасиш от хай-ваните. Всяко забавяне може да ти струва живота.
Няма на кого да разчиташ, останал си сам със своите сили. Оглеждаш се. Пазачът ти изглежда задрямал. Навеждаш се към въжетата и започваш да ги гризеш със зъби. Това не е никак лесно, но е единственото, което можеш да направиш в момента.
Чуват се викове. Какаваните нападат южните си съседи — хай-ваните. Скоро група какавани идват при теб и те отвързват.
— Водете го в селището — заповяда старшият на какаваните.
Използваш момента и се хвърляш напред. Край ушите ти хвърчат стрели. Докато тичаш, минава ти мисълта, че всички действия до сега не са ти донесли особен успех.
Какво да правиш?
Имаш възможност да се върнеш в началото на полето, но за това ще ти трябва време. Започни от 40.
Ако не ти се връща назад, почакай малко. Скоро ще дойде един кон. Мятай се на него и препусни към руините на древния град. Попадаш на 50.
Ако искаш да тръгнеш с коня в обратната посока, прехвърли се на 70. Внимавай, след известно време конят ще си покаже ината и ще се опита да промени посоката. Опитай се да го овладееш.
221
Нападателите са трима. Докато ти връзват ръцете, малките им очички те оглеждат внимателно.
— Хубаво печено ще стане! — казва единият от тях.
— Особено с чесън — съгласява се другият.
На третият само му капят лигите. Може ли да има нещо по-хубаво от скитническо печено с чесън?
Двама от нападателите тръгват към селото да съобщят за плячката. Третият остава да те пази.
Опитваш се да развържеш ръцете си, но това е невъзможно, възелът е затегнат здраво. Тогава се сещаш за паричката, която си взел от старицата. В торбата си имаш някаква дребна монета. Предлагаш я на пазача си и той се съгласява да те пусне за един пукнат грош. След малко ръцете ти са освободени, а пред теб отново е изборът.
Ако не се боиш от път и искаш да тръгнеш от самото начало на полето, върни се на 40.
Можеш да започнеш от къщичката на старицата, но за това ще загубиш много време. Върни се на 1.
А може би предпочиташ да продължиш от подножието на хълма? Мини на 222.
222
Хълмът става все по-стръмен, но ти продължаваш упорито пътя си нагоре. Изкачваш се на върха на хълма и се оглеждаш.
В далечината се вижда изоставен път, който като тясна ивица се вие към хоризонта. Жива душа не се мярка по пътя. Може ли той да те отведе до завоевателя?
Орелът все така кръжи над полето. Там виждаш дупки, от които се подават дребните топчести глави на местните жители. Може би царят на въздуха си е набелязал сред тях жертва, но това не те интересува, крайната цел е съвсем друга. Ако пилея сили на всяка крачка, никога няма да стигна до крал Мрак, казваш си.
Така е, но някой трябва да те упъти. Може би дебелите местни човечета знаят нещо, което ще ти помогне?
Ако не искаш да имаш вземане-даване с какаваните, местните жители, мини на 213.
Ако решиш да се приближиш към какаванините, прехвърли се на 82.
223
В клоните на дървото се чува шум. Вдигаш глава. Нещо шумоли така, сякаш в короната на дървото се е настанил триглав змей.
Объркването ти не трае дълго. От листака скачат трима разбойници с извадени мечове. Усещаш как острието но единия от разбойниците минава на косъм от ухото ти. Ударите срещу теб започват да валят от всички страни.
Въпреки умората и първоначалното объркване успяваш да се съвземеш и да победиш разбойниците. Ала победата ще ти струва много рани и кръв. Трябва да се върнеш в къщата на старицата, да излекуваш раните си и да започнеш отначало или пък да използваш някакъв вълшебен предмет.
Ако решиш да тръгнеш по нов път, прехвърли се на 28.
Ако имаш в раницата подходящ вълшебен предмет, например самонасочващ се кинжал, попадаш на 233.
224
Внезапно пред теб изникват две сенки. Двама хай-вани си говорят нещо. Това изглежда са постовете, които обикалят край селището на полските човечета.
Хвърляш се на земята до пътеката и забиваш нос в тревата. Не смееш да дишаш, защото и най-слабият шум може да те погуби.
Хай-ваните наближават до теб. Единият от тях се спъва в краката ти и се пльосва на земята. Другият те забелязва и изважда меча си. Вадиш от торбата боздугана.