Ако решиш да започнеш от стените на крепостта, върни се на 18.
Ако предпочиташ да влезеш в бой, прехвърли се на 228.
231
Отначало стръмнината е много голяма. На няколко пъти се подхлъзваш и се свличаш надолу, ала след упорито катерене успяваш да стигнеш полегатата част на хълма. Там тръгваш с широка крачка нагоре.
От върха полето се вижда като на длан, но една малка част от него е скрита зад съседния хълм. Всичко наоколо изглежда толкова спокойно, сякаш крал Мрак съществува само във въображението на клетата старица.
В далечината се виждат руините на древен град. На места над порутените стени на някогашните сгради се издигат колони. Каменни стълби водят към някаква площадка, над която е само небето. Не е ли това място за преклонение пред мрака, пред неговата безкрайна власт над слабите ни човешки души?
Само орелът, вечният крал на лазура, продължава да лети над една и съща точка. Полето под него е осеяно с огромни къртичини, от които подават любопитно глави непознати човечета. Това са какаваните, местните жители. Макар и смешни на вид, те са войнствени и опасни.
Ако предчувстваш, че ще се случи нещо лошо и имаш желание да помогнеш на какаваните, извади арбалета и се приготви за стрелба. Попадаш на 3.
Ако им вярваш, изчакай да дойде някой от тях и го попитай за завоевателя. Отиваш на 249.
232
Изчакваш хай-ванчето да се махне, дръпваш вратата на пещта и изскачаш от нея. Над теб се носи облак пара. Хай-ванчето, което стои наблизо, те забелязва. Викът му раздира нощта.
Десетки хай-вани изскачат от вмирисаните си на чесън дупки. Едни от тях носят мечове, други — тояги, трети размахват сатъри.
Докато тичаш по пътеката, срещу теб излизат няколко разярени хай-вани. Отразяваш ударите им, блъсваш един от тях и разчистваш пътя си, а другите крещят зад гърба ти.
След горещата пещ и борбата с хай-ваните умората и допуснатите грешки са толкова големи, че ти се струва най-добре да започнеш отначало. Ще бъхтиш много път, но щом се налага…
Върни се на 1.
233
Тримата разбойници пристъпват напред. Един от тях дава знак на останалите и тримата те ограждат. Мечовете им блесват във въздуха. Те са на няколко метра от теб и само след секунди могат да хвърлят твоето мъртво тяло на орли и на гарвани.
Но ти вече си готов да ги посрещнеш. Ръката ти е напипала самонасочващия се кинжал. Изваждаш го и неговия блясък за миг те заслепява.
— Ха, ха! — смее се разбойникът, който даде команда на другите двама. — Виж го ти сополанкото! Иска да се бие с това ножче.
Другите двама се превиват от смях.
Замахваш и оръжието излита от ръката ти. Кинжалът улучва най-опасния от разбойниците в сърцето и той пада на земята. После кинжалът се връща в ръката ти.
Обръщаш се към другите двама. Вдигнатата ти нагоре ръка всява ужас в разбойниците. Те хвърлят мечовете, отстъпват назад и хукват презглава. Оставяш ги да избягат.
Сега спокойно можеш да се върнеш на 6.
234
След няколко крачки виждаш, че едно малко какаванче лежи в тревата. Лицето му е сгърчено от болка, челото му е покрито с пот. Левият крак на детето е навехнат и то непрекъснато стене.
Навеждаш се над какаванчето. По очите му виждаш, че е уплашено. Избърсваш челото му и започваш да му говориш тихичко. Думите ти го успокояват.
Ще спасиш ли какаванчето или предпочиташ да не се излагаш на риск?
Ако решиш да помогнеш на детето, грабваш го на ръце и го отнасяш в селището на какаваните. Премини на 32.
Ако не искаш да рискуваш живота си, върни се на 40.
235
Минаваш между две големи скали и тръгваш през планината без път. Тук всяка крачка изисква усилие, но ти продължаваш напред с мисълта, че крал Мрак може да избере за свое леговище само отдалечено и недостъпно място.
След дълго и уморително ходене под булото на мрака стигаш до един сипей. Вдясно се вижда пътека, почти затрупана с камъни, вляво забелязваш чиста пътека.
Поглеждаш надолу. Пропастта е толкова дълбока, че не се вижда дъното й. Дори да имаш въже, не можеш да се спуснеш долу.
За миг те обзема яд, че си изгубил толкова време в напразно търсене, а вече можеше да стигнеш целта.
— Хей, крал Мрак! — провикваш се с цяло гърло. — Ще те намеря и в миша дупка! Чакай ме и трепери!
Ехото повтаря думите ти.
Застанал на края на сипея, трябва да решиш как да продължиш пътя.
Ако искаш да се върнеш, мини на 97.