Ако решиш да заобиколиш сипея и да слезеш по пътеката отдясно, прехвърли се на 104.
Ако избереш лявата пътека, отиваш на 258.
236
В танца се включват и най-малките шибидачета, бъдещето на зелените човечета. Те се мъчат да подражават на своите родители във всичко — и в движенията, и в свирепите погледи, които мятат към теб, и в тракането на бледозелените си зъби. Шумът от тържеството става толкова силен, че вече не си сигурен ще можеш ли да издържиш на напрежението.
Мозъкът ти е като парализиран. Виковете на шибидаците и тракането на зъби се забиват като огнени стрели в главата ти. С огромно усилие на волята си повтаряш: „Трябва да освободя ръцете си! Трябва да освободя ръцете си!“
— Шиби-да, Шиби-ду, Шиби, Шиби, Шиби-да — пеят зелените човечета.
За няколко секунди успяваш да изключиш от съзнанието си данданията и да съсредоточиш вниманието си върху въжетата, с които са вързани ръцете ти.
А шибидаците продължават веселбата.
Дори и в това тежко положение имаш избор — да минеш на 154 или на 169.
237
Внезапно ослепителна мълния разсича небето. Във въздуха вече се носи познатия мирис на буря. Черното небе се разтърсва така, като че всеки миг ще се срути на главата ти.
— Това е работа на Гръмотевичните братя — казваш си и продължаваш пътя.
Руква пороен дъжд. Светкавиците се гонят по небето една след една. Ето че цялото прокълнато княжество се озарява, но тая светлина е призрачна, невярна, тя реже окото. Точно това искат да направят Гръмотевичните братя — да ослепят, а не да осветят.
— Мокър от дъжд не се бои — провикваш се към небето и продължаваш пътя си.
На десетина метра от теб една светкавица запалва най-високото дърво. Спираш и го гледаш мълчаливо. Това е предупреждението на Гръмотевичните братя. На негово място можеше да си ти.
Около теб започват да падат камъни. Оглеждаш се. Вдясно забелязваш висока скала, надвесена над пътя. Това е единствената ти надежда.
Прехвърли се на 97.
238
Ала човечето е толкова доволно от подаръка, че иска на всяка цена да ти се отблагодари.
— Виждам, че си малко по-р-р-р-р-азличен — казва то. — А тук, в гор-р-р-р-р-ата, такива като теб бързо хвъ-р-р-р-р-лят петалите.
Кимваш с разбиране.
— Затова ще ти дам една кар-р-р-р-та в шибидашки коор-р-р-р-динати. Да се о-р-р-р-р-иентираш — продължава зеленото човече и изважда парче смачкана хартия, сгънато на четири. — Нали сме п-р-р-р-р-иятели?
— Да, п-р-р-р-р-иятели сме — отговаряш му в същия тон, като чаткаш приятелски зъби.
— Я, ти гово-р-р-р-р-иш нашия език. — Учудването на шибидака е безкрайно. — Защо не останеш п-р--р-р-р-и нас?
— На в-р-р-р-р-ъщане — обещаваш ти. — Но първо махни проклетия дънер от гърдите ми.
— Само се пази от това място — съветва те зеленото човече, сякаш не чува молбата ти, и посочва една точка на картата. — Тук е ко-р-р-р-р-убата на Ка-р-р-р-р-аконджо.
Благодариш му за картата и съвета. Скоро ще разбереш какво значи карта в шибидашки координати.
А сега побързай да махнеш дънера от гърдите си и да се разделиш със зеленото човече. Попадаш на 245.
239
Накичени с пера и въоръжени с миниатюрни копия, зелените човечета танцуват около теб. Зъбите им тракат в бърз барабанен ритъм. Разноцветните пера от горски птици само допълват и без това смешния им вид.
В началото на вихрения танц е най-зеленото човече. То размахва над главата си малка статуя на бог Шиби, покровителя на шибидаците. Зелените човечета примират от възторг пред божествения лик.
В цялата тази шетня има и нещо много хубаво — тя ти дава време да обмислиш положението и да направиш опит за бягство.
Оопитай късмета си с магическата дузина.
С резултат от 1 до 4 точки минаваш на 17, с 5 до 8 точки отиваш на 236, а с 9 до 12 точки — на 154.
240
— Ако крал Мрак си е построил дворец или замък, той ще е сред непристъпен пущинак — произнасяш гласно и тръгваш без път през планината.
Наоколо е тъмно, но ти успяваш да се ориентираш по дърветата и мъха върху камъните. Не се вижда ни човек, ни звяр, да не говорим за крал Мрак и неговите васали.
С всяка крачка краката ти натежават, но ти не позволяваш умората да решава вместо теб. Може пък от тая трънка да изскочи заек?
Но заек не изскача, напразно си бъхтил толкова път. И когато пред теб се изправя огромна каменна стена, висока над сто метра, решаваш да тръгнеш обратно.
Връщаш се на 73.