241
Когато въздухът в гърдите ти свършва, подаваш глава над водата. Тук вече е мрачно, само в далечината се вижда едно бледосиньо петно — мястото, където шибидаците те хвърлиха в ледената вода на реката.
Излизаш разтреперан на брега, но мислите ти не са никак весели. Вярно, отърва кожата, но в момента не виждаш никакви полезни решения. Ако се върнеш назад, зелените човечета ще те хванат. Колкото и да си силен, срещу теб ще излязат цели пълчища зъбати глисти.
Седиш, трепериш от студ и не се решаваш да направиш нещо. Макар и бавно осъзнаваш, че всяка секунда, прекарана тук, е загуба и за теб, и за жителите на княжеството. Време е да вземеш решение.
— Тази река все някъде ще излезе над земята — казваш си и се хвърляш в ледената вода.
Часове ли са изминали или дни? Не можеш да кажеш, всичко е така объркано в теб. Радостното е, че най-подир реката излиза над земята и ти стъпваш на брега й от другата страна на планината. След дълго пътуване през планинския проход започваш отначало.
Можеш да стигнеш до пътеката зад къщичката на старицата. Мини на 114.
Можеш да извървиш пътя да входа в крепостта. Попадаш на 18.
А можеш и да стигнеш до началото на полето. Отиваш на 40.
По пътя до там няма да ти се случи нищо особено.
И тъй — 114, 18 или 40. Изборът е твой!
242
Пътят пред теб е тесен и стръмен. От двете му страни се издигат високи скали. В мрака си минал най-високата част от прохода и сега слизаш по надолнището. Въпреки умората краката сами те носят към крепостта.
Изведнъж усещаш ужасен студ. Силни пориви на вятъра те блъскат в гърдите, развява косата ти, мъчат се да те съборят на каменистата земя. Тялото ти неволно потръпва.
Това е само началото.
Сетне се извива леден вихър. Той хвърля в очите ти шепа прах и те заслепява. Прикриваш с ръка лицето си и спираш, защото очите ти не виждат нищо, а и вятърът е много силен. Струва ти се, че това е най-тъмния и студен вятър, който може да изпрати срещу теб крал Мрак.
Вятърът те събаря на земята. За няколко секунди дрехите ти се покриват със скреж. Проснат на земята, ти си безсилен да се бориш с ледената фъртуна. Ала бурята отминава също така внезапно, както се е появила.
И само в далечината, където заглъхва воят на вятъра, се чува като ехо един могъщ глас, от който продължават да се тресат небесата:
— Виждам те, Страннико. Това е само една безобидна шега. Пази се от гнева ми.
Чуваш гласа на крал Мрак, глас на един луд демон.
Наоколо започват да падат камъни. Оглеждаш се. Вдясно от теб забелязваш висока скала, надвесена над пътя. Това е единствената ти надежда.
Отиваш на 97.
243
Подаваш сребърното огледалце на шибадака. Когато поглежда в него, устата му зяпва от учудване и зъбите му престават да тракат.
— Я, каква хубавина! — казва зеленото човече и започва да танцува, като от време на време хвърля възторжени погледи към огледалото.
— Мога ли да смятам, че моят подарък ти доставя радост? — питаш зарадвания шибидак.
— П-р-р-р-иятно ли? Повече от п-р-р-р-р-иятно! Такава хубавина! Такава хубавина!
Ставаш от земята с торба на рамото.
— Значи мога да си вървя? — казваш на зеленото човече.
— Да си вър-р-р-р-виш ли? Закъде бър-р-р-р-заш? Тук, в гор-р-р-р-ата, е толкова хубаво! Особено когато ти пр-р-р-р-авят подар-р-р-р-ъци!
— Трябва да свърша една работа. След това ще се отбия да си побъбрим.
— Такава хубавина! Такава хубавина! — пищи от радост шибидака.
Но на теб не ти е до неговата хубавина.
Ако не ти се слушат глупостите на шибидака, побързай де се сбогуваш с него и продължи пътя си през гората. Мини на 39.
Ако решиш да изслушаш излиянията му, попадаш на 238.
244
Пелерината на Гърмотевичния брат е закопчана под брадата му. Сваляш я и я пробваш на себе си. Тя пада свободно и се разширява надолу. Смъкваш бързо панталона васала, но когато събличаш черната му риза, неволно докосваш пръстите му. Мълнията, която излиза от закривените му нокти, те събаря на земята.
Няколко секунди лежиш замаян на земята, но мисълта за опасността те кара да скочиш на крака. Ако някой е видял мълнията, скоро тук ще се съберат всички бандити на краля заедно с гръмотевиците си.
Навличаш набързо дрехите. Вече си сигурен, че ти се е разминало, но в момента, когато закопчаваш пелерината, на ъгъла се появяват три фигури, подобни на прилепи.
— Хей, братко, какво става? — вика единият от васалите. — Да не те е нападнал някой нищожен червей?
Мислиш си дали да му отговориш.