Стъпваш тихо по дебелия килим. Оглеждаш коридора и мислиш в коя от стаите да се скриеш при опасност. Всички врати изглеждат съвсем еднакви и по нищо не можеш да познаеш какво има зад тях.
Внезапно в коридора се чува птича песен. Трелите идат от най-близката стая. Приближаваш на пръсти, хващаш дръжката и…
Мини на 159.
251
Още на третата крачка земята под краката ти се проваля. Губиш равновесие и политаш в бездната. В последния миг протягаш ръка и се хващаш за една издадена скала. Тялото ти увисва над дълбока тъмна пропаст.
Мечът е много тежък и пръстите на лявата ти ръка бързо отслабват. Чудиш се дали да хвърлиш меча и да се вдигнеш над пропастта. Усещаш, че губиш последни сили и ако не направиш нещо, ще се простиш с живота си.
Чуват се стъпки. Вдигаш глава и виждаш Гръмотевичните братя, надвесени над теб.
— Дай меча! — казва един от тях.
— По-скоро ще умра, отколкото да ви дам меча — това е твоят отговор.
— Ти сам си избра съдбата — боботи един от васалите. — Почивай в мир.
Той настъпва с дебелата си подметка пръстите на ръката ти. Надаваш вик и политаш в дълбоката пропаст. Мечът на крал Мрак никога няма да освободи хората от княжеството. Над него вечно ще тегне непрогледна нощ.
252
Вратата зад теб се затваря. Очите ти, привикнали да виждат в мрака, забелязват дебела желязна врата. Отиваш към нея. Вратата е заключена и въпреки усилията ти не можеш да я отвориш.
Може би ще ти помогне мечът? Замахваш с него и го стоварваш върху кованото желязо. С първия удар се появява тясна цепнатина. Новият удар с меча разширява цепнатината, а третият удар отваря дупка, достатъчна да се провреш през нея. Минаваш през вратата и излизаш от пещерата.
Едва сега забелязваш колко е изхабен мечът. Ще мине време и ще разбереш, че с тоя меч няма да победиш нощта и да върнеш слънцето на хората.
Забравил си съвета на старицата: ако завладееш меча на тиранина, използвай го само срещу мрака.
253
Стъпваш безшумно в тъмнината. Наоколо е тихо, само горе на стената се чува как тихо подрънкват доспехите на войника от нощната стража. Никой не те забелязва и ти продължаваш пътя си.
След половин час започваш да се колебаеш. Все си мислиш правилно ли избра пътя. В този миг виждаш познатия мост над рова. Небето просветлява, сякаш вълшебникът Халдерон е върнал времето назад и сега настъпва утрото.
Ако искаш да опиташ късмета си в града, прехвърли се на 18.
Ако решиш да се върнеш назад, мини на 124.
254
Стъпките ти са безшумни. Наоколо е тихо, само доспехите на войника от нощната стража подрънкват в мрака. След половин час виждаш моста над рова. Небето просветлява. Нима вълшебникът Халдерон е върнал времето назад?
На пътя се вдига облак прах.
Ако решиш да влезеш в града, попадаш на 18.
Ако предпочиташ да отидеш на пътя, мини на 136.
255
Много скоро зад гърба ти се появява цяла орда какавани. Не трябва да губиш нито миг!.
Ако имаш кратунка с вода, мини на 8.
Ако не си взел кратунка, прости се с живота.
256
След два часа бърз ход излизаш от гората и стигаш до моста над рова.
Мини на 18.
257
Връщаш се бързо към крепостта. Когато виждаш стената, хвърляш се да бягаш с всички сили към нея. Сега надеждите ти са свързани с града.
Мини на 18.
258
Слизаш бързо по тясната пътека. Склонът е стръмен, но пътеката се спуска полегато надолу. Вървиш леко, радваш се, че си избрал най подходящия път.
Постепенно пътеката става все по-стръмна, ала това не те смущава. Сигурен си, че ще слезеш в полето невредим.
Под крака ти се търкулва малка камъче. Политаш в пропастта. Двайсет метра по-надолу се удряш в една издадена скала.
Това е краят!
259
Бързаш да оставиш зад гърба си опасната територия на хай-ваните. Като на сън минаваш няколко километра и в далечината се очертава голям хълм.
Скоро вниманието ти привлича високо дърво. Приближаваш се бавно към него.
Мини на 6.
260
Връщаш се бързо към къщата на старицата. Когато я виждаш, лягаш в тревата и изчакваш два часа, легнал на тревата. Надяваш се, че дебелите човечета вече са се махнали и можеш спокойно да продължиш пътя.