Мини на 40.
261
Тичаш с всичка сила към пътя. Имаш предчувствието, че там ще се случи нещо важно. Сърцето ти бие до пръсване.
Капнал от умора стигаш до пътя и сядаш край него да починеш.
Предчувствието не те лъже. Отначало небето просветлява, сякаш в играта се е намесил тайнственият вълшебник Халдерон. Скоро чуваш конски тропот и зад завоя се появява облак прах.
Прехвърли се на 42.
262
Могъща сила те засмуква, повдига те във въздуха и след като пробива Желязната планина, те понася в неизвестна посока. Опитваш се да разбереш накъде те носи тази сила, ала главата ти е замъглена от шеметния полет. След малко полетът се забавя и ти се спускаш на земята зад къщата на старицата От тук до гората има само няколко крачки.
Мини на 114.
263
Пътят ти на юг продължава повече от два часа. Когато гората оредява и виждаш ширналото се пред теб поле, от гърдите ти се изтръгва радостен вик.
Прехвърли се на 40.
264
Внезапно духва силен вятър. Лягаш на земята, но вятърът те издига високо в небето и един силен глас те пита: „Кое число предпочиташ, 70 или 136?“
Побързай с избора, преди да си се спуснал на земята. Мини на 70 или на 136.
265
Стъпките ти са толкова тихи, че никой не те забелязва. Наоколо е тихо, само горе на стената едва чуто подрънкват доспехите на войника от стражата.
Вече наближаваш моста над рова. Вдясно виждаш пътя към крепостта, по който препуска чистокръвен арабски кон. Небето просветлява, сякаш тайнственият вълшебник Халдерон е върнал времето назад.
Изтичваш към пътя и се мяташ на коня. Гордият жребец е непокорен, той не иска де се подчини на волята ти и с цялата си дива сила се засилва към рова.
Мини на 70.
266
Увлечени в радостта от унищожителната си работа, гръмотевичните братя не забелязват, че протягаш ръка към меча. Най-подир вълшебното оръжие е в ръцете ти.
В този миг се чува оглушителен смях. Веднага познаваш гласа на крал Мрак. Цялата планина се разтърсва от могъщия му хохот. Това е последния дъх на властелина.
Когато васалите на крал Мрак се обръщат към теб, виждат, че кървавият рубин върху дръжката на меча променя цвета си: отначало се превръща в розов, после избледнява и накрая засиява в небесно синьо.
Коленете на Гръмотевичните братя се разтреперват. Те разбират грешката си, но нищо не могат да направят — вълшебният меч е в ръцете ти.
Заповядваш им да съблекат дрехите си. Хвърляш ги в камината и ги запалваш. Скоро от тях остава шепа пепел.
Пускаш Гръмотевичните братя да си вървят. Мислиш, че те вече нищо лошо не могат да сторят.
Пред теб има три врати.
Наляво — отиваш на 267.
Напред — мини на 252.
Надясно — попадаш на 251.
267
Излизаш от бърлогата. Вън те чака огнената колесница. Качваш се на капрата, дръпваш юздите и огнените коне те понасят по небето. Гърдите ти се изпълват с чист въздух.
Конете летят все по-бързо и по-бързо, от копитата им излизат искри. Скоро забелязваш под себе си стените на крепостта. Хората вървят като слепци. Едни не виждат ярка светлина, с която идваш при тях, други се страхуват и бягат от теб като от чума.
Изваждаш вълшебния меч от ножницата и го размахваш. Върха на острието раздира плътния черен воал и първите слънчеви лъчи огряват града. След миг черното було пада и на небето грейва ярко слънце.
Твоята мисия се увенча с успех.
Следва епилог.
268
Внезапно от ботушите се чува глас:
— Млади момко, ти измина дълъг път до тук и сега успехът ти изглежда далечен, но това не е така. Откъсни изтърканите подметки на тези ботуши и ще се озовеш в една от стаите на крал Мрак. Ако си готов за борба с поробителя, постъпи така, както ти казвам. Това е единствения ти шанс.
Чудиш се кой е това. Може би тайнственият вълшебник Халдерон?
Време за губене няма. Откъсваш подметките на старите чизми. Блесва ослепителна светлина. След малко ти вече си в една от стаите на двореца, в която крал Мрак е свикал своите васали.
Мини на 166.
269
Разблъскваш зелените човечета и се втурваш да бягаш. Вятърът свири в ушите ти, а зад гърба ти се чува как шибидаците тракат зъби от ярост. Но колкото и да се стараят, преследвачите не успяват да те стигнат, тънките им зелени крака не могат да надбягат твоите.
След дълъг и изтощителен бяг спираш под едно дърво. Сядаш да си починеш, ала скоро умората взема връх, тялото ти се отпуска назад и ти потъваш в дълбок сън.