12
Ужасен вик се изтръгва от гърлото ти. Събуждаш се и виждаш едно зелено човече, надвесено над теб. Устата му е отворена, зъбите му чаткат толкова силно, че заглушават вика ти, от очите му излитат зелени искри.
— Ето една хубава закуска — хили се шибидака.
Зеленото човече те смята за хубава закуска. И таз добра!
Опитваш се да станеш, но шибидака предвидливо е търколил върху гърдите ти един голям дънер на паднало дърво. Няма мърдане!
В това положение изборът ти е изключително труден: или да го блъснеш назад, или да го омилостивиш с дребен подарък.
Ако избереш борбата, отиваш на 94.
Ако си взел със себе си сребърно огледалце, подари го на шибидака. Мини на 243 да видиш какво ще стане.
13
Отначало се боиш, че разярената стража от крепостната стена ще се втурне да те преследва. Опасенията ти са излишни, войниците стоят зад бойниците и продължават да пазят града. Пазят го, но от кого? От всеки друг, но не и от бандита.
Мислиш дали си взел най-важните вълшебни дарове. В тоя миг чуваш конски тропот. Звукът от копита се засилва. След малко на завоя се появява облак прах.
Искаш ли да ускориш събитията? Премини на 74.
Ако благоразумието ти надделее, отиваш на 42.
14
По пътя срещаш един скитник. Дрехите и лицето му са покрити с прах, палците му стърчат от скъсаните обувки.
— Здравей, страннико — поздравяваш ти.
— Дал бог добро.
— Срещна ли нещо интересно по пътя?
Скитникът те гледа със светлите си очи и се усмихва.
— Минах край развалините на един древен град. Това интересно ли е?
— Разбира се. А да си видял нещо като дворец или замък, около който се навъртат странни хора?
Човекът пред теб клати глава. В този миг черна сянка плъзва по небето и закрива слънцето. Мрак се спуска над земята.
Двамата мълчите, потиснати от тъмнината. Досещаш се, че това е работа на крал Мрак. Изваждаш от торбата светещия плод.
— Благодаря ти, човече — покланяш му се ти и му подаваш плода. — Ето нещо, което ще ти свети по пътя.
Плодът избухва и покрива с пушек лицето ти. Втурваш се да бягаш, за да не те настигне сърдития скитник. Тичаш без почивка до древния град.
Попадаш на 67.
15
Внезапно притъмнява. От изток духва силен вятър, куп черни облаци плъзват по небето и бързо се приближават към кралството. В ума ти се надига предчувствие за нещо важно и съдбоносно.
Откъде идват облаците? Кой ги изпраща срещу този мирен и малък народ? Засега не можеш да го проумееш, но се надяваш, че скоро всичко ще се изясни.
Ако решиш да останеш в двореца и да наблюдаваш площада, прехвърли се на 63.
Има и друга вероятност — главните събития да станат на площада пред двореца. Ако искаш да си в кипежа на събитията, най-добре премини на 167.
16
Пазачът не откъсва поглед от теб, всеки опит за бягство е обречен на неуспех. Накъде ще бягаш с вързани ръце и крака?
Сега можеш да разгледаш своите нападатели. Те много приличат на какаваните, но са малко по-високи и говорят по-бързо. Облечени са по-същия начин. В момента са се скупчили и оживено спорят за нещо.
Странните човечета те качват на една носилка и те понасят в неизвестна посока. След време виждаш, че наближавате суха хълмиста местност. На всеки от хълмовете има по един пост, който бди за безопасността на племето.
Свалят те от носилката и ти развързват краката. Повеждат те към долината между няколко хълма. Мястото е равно и много прилича на площад. От всички страни се виждат дупки, от които надничат любопитни глави. Някои от местните жители вече идват към теб и надават радостни крясъци:
— Хай-вани! Хай-вани, хо!
Посочи със затворени очи едно число от магическата дузина. С 1 до 6 точки отиваш на 20, а с повече от 6 точки — 212.
Давай, не губи време!
17
Зелените човечета се хвърлят върху теб и се увиват около ръцете и краката ти. Всичките ти опити да се освободиш са напразни. Само след минута лежиш на каменните плочи, завързан като салам.
Радостта на шибидаците няма граници. Те подскачат, дюдюкат, тракат със зъби. Техните крясъци се забиват като шишове в главата ти. Струва ти се, че няма да издържиш на това мъчение.
Затваряш очи. Трябва да се отърсиш от напрежението и умората, за да намериш пътя към свободата.
Виковете на шибидаците утихват, но тракането на зъби продължава. Зелените човечета те хващат с тънките си лигави пръсти и те вдигат от пода. Отваряш очи. Цялото шествие се насочва към тунела.