Минаваш на 154.
18
Минаваш по моста над рова. Стражите на дебелата порта те поглеждат строго, но те пускат в града — видът ти не предизвиква съмнение. Скоро крепостната стена, която вдъхва страхопочитание, остава зад теб. Около себе си виждаш редки минувачи — деца, жени, мъже, старци. Всички са притихнали и плахи. Хората са наплашени, те не вярват, че някой ще спре победния ход на крал Мрак.
Питаш един старец къде е дворецът.
— Ти да не си от Гръмотевичните братя? — сепва се старецът.
Спомняш си, че старицата спомена за тях — те са васалите на крал Мрак. Без много бавене тръгваш по тясната улица и стигаш до двореца. Около него се е насъбрала голяма тълпа.
Какво да правиш?
Ако си привърженик на бързите действия, премини на 81.
Ако предпазливостта е твоето най-силно качество, избери 106.
19
Изваждаш от торбата шишенцето със светещия дим. Вдигаш бавно запушалката му и гледаш как ярки кълба излизат от дългото му тясно гърло. Скоро светещият дим изпълва ямата.
Гърдите ти се издуват, тялото ти олеква и някакво странна сила, по-могъща от всички сили, те издига нагоре. Гледаш и не вярваш на очите си — главата ти се издига над земята, после се подаваш до кръста и най-подир краката ти стъпват на здрава земя.
Колкото по-бързо се омета от това място, толкова по-добре, казваш си и се отдалечаваш от ямата с бързи крачки. Вече не обръщаш внимание на странните звуци, който стигат до ушите ти, защото нов, още по-силен шум ги заглушава.
Гората пред теб оредява. Тръгваш още по-бързо и след малко излизаш на горска поляна. В средата й се вижда дебело изсъхнало дърво с голяма хралупа. Странният шум идва от нея.
Какво да правиш?
Ако решиш да завиеш наляво, мини на 179.
Ако предпочиташ да тръгнеш надясно, напусни поляната и влез дълбоко в гората. Отиваш на 194.
Ако реши да се приближиш, прехвърли се на 2.
20
От южния хълм към теб слиза вождът на племето. Той има дълго лице с близко поставени очи. На врата си носи три ката гердани от пъстроцветни глинени мъниста.
— Яфа хай-вани, Яфа-хайвани — викат дебелаците.
Какво е това „хайвани“, което все повтарят? Какво е това „яфа“?
Човекът спира на два метра от теб и казва:
— Аз съм Яфа. Ти кой си?
Ясно, Яфа е цар, жрец или султан, изобщо човек, който решава съдбата на хората като теб.
— Аз съм Скитника — отвръщаш. — След малко над земята ще се спусне вечна нощ. Искам да победя крал Мрак и неговите васали.
Човечетата от племето се тресат от смях.
— Ха, ха! — смее се и Яфа. — Никой не ми е разказвал такива глупости. Не знаеш ли, че слънцето изгрява сутрин и залязва вечер?
— Може да залезе и по-рано — казваш му ти.
Празни приказки, губене на време, но нищо не може да се направи. Освен ако се понапънеш малко.
21
Конят не чака команда, той сам взема решение. Непокорното животно се отбива от пътя и препуска през полето към заоблените хълмовете, които едва се забелязват пред теб.
В падналия мрак вятърът е студен и режещ, но на кон по-бързо ще стигнеш до целта, стига да си избрал вярната посока. Само че кой може да ти гарантира, че си на прав път? Конят ли?
При тази мисъл се опитваш да промениш посоката, но конят си знае своето — той препуска през полето към някаква далечна, неясна цел. Нищо не е в сила да го отклони от избраната посока.
Най-подир се сещаш, че можеш да го насочиш наляво, но струва ли си?
Ако се оставиш на коня да те носи сам, отиваш на 4.
Решиш ли да отбиеш коня вляво, минаваш на 70.
22
Напрягаш всички сили да разкъсаш въжетата. Жилавите растения се впиват в ръцете ти. От болка ти причернява пред очите, ала животът ти е в опасност, трябва да направиш всичко възможно да се освободиш.
След малко отпускаш ръце и отново се напрягаш. Усилията ти дават резултат, въжетата вече са леко разхлабени. Надеждата те кара да се напрегнеш още веднъж и още веднъж. Най-сетне ръцете ти са свободни.
Оглеждаш се и виждаш, че няколко шибидаци идват към теб. Ще успееш ли да освободиш и краката си? Изваждаш ножа, прерязваш въжетата и с най-голямата възможна бързина побягваш към гората и докато тичаш между дърветата, трябва да решиш ще продължиш ли започнатия път или ще се върнеш в края на гората.
Ако решиш да се върнеш, мини на 114.
Ако предпочиташ да продължиш пътя, попадаш на 116.