23
Тук реката е много широка, но ти влизаш смело във водата. Скоро става толкова дълбоко, че конят се хвърля да плува. Течението го отнася към отсрещните върби.
Изведнъж от мрака се появява огромен дънер. Реката влачи дънера и го насочва право към теб. Плясваш коня по шията, даваш му зор да побърза, защото едно забавяне може да ти струва живота.
Когато опасният дънер наближава, ти вече си готов да скочиш от гърба на животното. За щастие конят успява да избегне опасността и не се налага да скачаш във водата.
Сега ти остава само да стъпиш на брега.
Мини на 115.
24
Като не успява да те хвърли от гърба си, конят прекратява опитите си. След малко той се втурва вихрено по пътя към града. Отначало се мъчиш да го спреш, но после си казваш: „Защо да не опитам? Може би това ми е късметът?“
Небето просветлява, сякаш тайнственият вълшебник Халдерон е върнал времето назад.
Стражите на стената забелязват коня. Чува се сигнал за бой. Съдбата изпраща срещу войниците враг и те са длъжни да го унищожат.
Предният десен крак на коня стъпва в дълбока дупка на пътя. Той пада с ужасно цвилене на земята. Излиташ от седлото и след опасно премятане във въздуха тупваш в праха. От стената се чува буен смях. Вдигаш глава и поглеждаш към стражите. Един от тях ти показва, че си глупак.
Ставаш и изтупваш праха от дрехите си. Конят вече развява грива в полето.
Връщаш се на 1.
25
Въздъхваш облекчено. Краката ти се подгъват от умора. Падаш на земята и заспиваш с дълбокия сън на каталясал скитник.
Събуждаш се с болки по цялото тяло. На няколко места кожата на лицето ти се е напукала. Слизаш до едно поточе и се оглеждаш. Ако имаш от целебния мехлем, намажи лицето си, за да зараснат по-бързо раните ти. Ако не си се сетил да вземеш от мехлема, примири се с това, раните не са опасни. Най-важното е, че си жив и крал Мрак скоро ще разбере това.
Продължаваш пътя си. Едно зелено петно в далечината привлича вниманието ти. Когато наближаваш, виждаш, че това е дърво с огромна корона. Такова дърво не си срещал никога през живота си.
Отиваш на 6.
26
Пътят напред е съвсем чист. Усещаш как от плещите ти пада голяма тежест.
Тук конят се опитва да те хвърли от гърба си. Благодарение на скитническия си инстинкт успяваш да се задържиш на седлото.
Попадаш на 24.
27
С наближаването до мястото, над което се вие орелът, все повече се снишаваш. Най-сетне започваш да пълзиш. Докато не разбереш има ли опасност, не бързаш да се изправиш на крака.
Пред себе си виждаш дупките на какаваните, местните жители. Те живеят на родове или племена в жилища, изкопани направо в земята. Там спят, там се хранят, там отглеждат децата си.
Няколко кръгли глави се подават от дупките. Те поглеждат нагоре и надават крясъци. После всички глави се скриват и отново настъпва тишина. Само ветрецът полъхва леко.
Внезапно от една дупка надига глава дебело какаванче. Без да се оглежда, то изскача от дома и започва да се търкаля презглава по зелената ливада. Детето изобщо не мисли за опасността, а само за радостта от играта. След него се подават още няколко глави на солидни какавани. Започва страхотна гюрултия.
Мини на 82.
28
Приближаваш на кон към останките от някогашния град. Улиците и стените на къщите са обрасли с трева и бурен, всичко тъне в забрава. В тъмнината сякаш целият град е заспал вечен сън. Ще можеш ли сред тези руини да откриеш дирите на крал Мрак?
Оставяш коня да пощипва трева и тръгваш сред развалините. Постепенно започваш да се ориентираш в мрака и откриваш центъра на града, мястото, където се е издигал храмът и дворецът.
Вървиш към колоните на храма. Може би там има някакво послание, някакъв таен знак, с който незнаен каменоделец иска да ти каже нещо?
Дано е така!
Отиваш на 111.
29
Високата трева е толкова гъста, че движението през нея е почти невъзможно. Погледът също не може да проникне зад дебелите дънери и да каже какво се крие от другата страна. Остава ти само да постоиш и да погледаш какво става в полето. Звяр, птица или случаен пътник могат да ти подскажат кой път да хванеш.
Има и още една опасност — след преминаване на първоначалната уплаха какаваните могат да изпратят отряд от въоръжени с тояги бабаити. Затова изчакваш, нагазил в мочурището, и гледаш към полето.
Нищо интересно. Не е ли по-добре да си опиташ късмета отвъд тази жива стена? Можеш да използваш меча си.
Някъде зад теб се чува жвакане. Обръщаш се и виждаш, че някакви човечета, може би братовчеди на какаваните, идват към теб.