Выбрать главу

Схватката е кратка и яростна. Нападателите се нахвърлят върху теб и те повалят в мочурището. Връзват ръцете и краката ти и с радостен вид те понасят в неизвестна посока.

Скоро излизате от високата трева. Нападателите те хвърлят на земята.

Време е да посочиш едно число от магическата дузина. При резултат от 1 до 6 точки минаваш на 221, а ако ти се паднат от 7 до 12 точки, отиваш на 16.

30

Хай-ваните се насочват към своето селище в полето. Всички са радостни и възбудени. Ще се върнат в селото с плячка, ще ги похвалят, ще ги наградят. Малко ли е? За истинския хай-ванин това е най-висока чест.

Мислиш си какво да направиш. Можеш ли да извадиш нещо от джоба си и да прережеш въжетата или пък да си послужиш с някой от вълшебните предмети, с които така щедро те дари старицата?

Всичко е загубено, казваш си.

Не, не всичко. Сега мракът не е враг, а твой съюзник.

Ако имаш идея как да се освободиш, прехвърли се на 172.

Ако не можеш да измислиш нищо, изчакай да видиш как ще се развият събитията и премини на 33.

31

Лягаш под едно дърво и заспиваш. Сънят ти е неспокоен, тревожат те странни видения: огнени дракони с разперени черни криле, отровни змии, паяци с ужасни пипала, грамадни като слонове. Опитваш се да избягаш от тези ужаси, но някаква непозната сила ти пречи да се избавиш от тях.

В съня си чуваш бойния вик на шибидаците. Той ти напомня за тяхната жестокост и за свирепия им нрав. Нещо ти подсказва, че с тях човек трябва да бъде твърд и да не им позволи да го заплашват.

Събуждаш се и виждаш няколко шибидака, надвесени над теб. Дългите им жълтеникави зъби се подават от зелените уста. Погледите им те изгарят. Зелените човечета виждат в теб тлъста и лесна плячка. При мисълта за това един от тях преглъща слюнката си.

Ако решиш да се пребориш с шибидаците, мини на 145.

Ако предпочиташ да си плюеш на петите, прехвърли се на 269.

32

Благодарните какавани те канят в най-разкошната си дупка. Казваш им, че бързаш по важна работа, но те са много настойчиви. Никой от тях не помни чужденец да е спасил човек от племето.

— Заповядай на нашата трапеза — казва какаванинът с перото.

— С чесън! С чесън! — крещят дебелаците от племето.

Тръгвате заедно към близката дупка, собственост на какаванина с перото.

— Това е най-разкошния дворец — казва ти един от какаваните.

— За скъпи гости — най-доброто — съгласява се друг дебелак.

Както му е редно, какаванинът с перото ти предлага с жест да влезеш пръв. Казваш му, че не познаваш двореца и можеш да се изгубиш в многобройните зали на двореца.

— Ще се загубиш като нищо — съгласява се шишкото и си глътва корема преди да се шмугне в дупката.

Сега е твой ред. Можеш да пропълзиш в тунела и да вкусиш от разкошния живот на един приказно богат какаванин. Прехвърли се на 11.

Но разкошът понякога крие изненади. Все още не е късно да се върнеш и минеш на 114.

33

Ушите ти долавят някакъв шум. Оглеждаш се, но в тъмнината не виждаш нищо. Скоро шумът става по-силен и по-ясен. Хай-ваните също се оглеждат.

Внезапно на няколко метра от групата се появява галопиращ кон. Това е черен арабски жребец. Конят се хвърля срещу събраните на куп хай-вани и започва да ги тъпче с копитата си. Мислиш си, че ще те постигне същата участ, ала жребецът е умно животно.

Нападателите се пръскат, бягат страхливо през полето, крият се в храстите. Наоколо не остава живо нито едно от тези смешни и зли човечета.

Близо до теб блесва нож. В суматохата един от нападателите го е изтървал до храста. С последни усилия успяваш да допълзиш до него и да прережеш въжетата, с които са вързани ръцете ти. После освобождаваш и краката си. Под защитата на мрака можеш да избягаш в полето или да възседнеш коня. Кое предпочиташ?

Ако побегнеш през полето, мини на 149.

Ако решиш да скочиш на коня, прехвърли се на 54.

34

Вятърът се засилва. Обаците покриват цялото небе. Някъде далеч на хоризонта забелязваш огнена диря. Мълнии разсичат небето. Уплашените хора покорно свеждат глави, сякаш ги подлагат под меча на завоевателя.

Светлата диря расте и приближава. По небето се задава огнена колесница, в която са впрегнати девет коня. От копитата им хвърчат искри, от устата им излизат огнени езици. Скоро цялото небе пламва в пурпурните пламъци на един загиващ свят.