Кръвта се върна с тласък в страните й.
— Ти си един отвратителен опортюнист.
— Права си. Ти пък си идеалистка — усмихна се Матю и я погледна. Тя стоеше пред него със стиснати юмруци и пламтящи очи. Над рамото й улови някакво раздвижване по палубата на „Приключение“. — А за добро или за лошо, Червенушке, изглежда, че с теб сме партньори.
— Само през трупа ми!
Той я хвана за раменете. Стресната, за секунда тя си помисли, че смята да я хвърли зад борда, но той само я обърна с лице към нейната яхта.
Стомахът й се сви. Баща й и Бък Ласитър си стискаха ръцете.
(обратно)Искрящият заник се ливна в златно и розово по небето и се разтопи в морската шир. Само няколко минути по-късно величавата гледка преля в здрач, както става в тропиците. Над спокойната вода се разнесе скърцането и пукането на преносимото радио на борда на „Морския дявол“, което далеч не отдаваше дължимото на живия реге ритъм. Миришеше на пържена риба, но от това отвратителното настроение на Тейт не се подобри.
— Не мога да разбера за какъв дявол са ни потрябвали съдружници.
Тейт опря лакти на тясната маса в камбуза и стрелна сърдито гърба на майка си.
— Баща ти направо се е влюбил в Бък. — Марла поръси тигана със счукан розмарин. — Ще му се отрази добре да има край себе си мъж на своята възраст.
— Нали ние сме тук — измърмори навъсено Тейт.
— Така е. — Марла й хвърли усмивка през рамо. — Но мъжете се нуждаят от мъжка компания, слънчице. Просто от време на време имат нужда да плюят и да се оригват.
Тейт изсумтя при мисълта, че безупречно възпитаният й баща може да извърши някое от споменатите действия.
— Въпросът е, че не знаем абсолютно нищо за тях. Така де, появяват се отнякъде в нашата територия и точка. — Все още я болеше за сабята. — Татко проучва с месеци корабите. Защо да се доверяваме на тия Ласитърови?
— Защото са Ласитърови — каза Рей от вратата на камбуза. Наведе се и звучно целуна Тейт по главата. — Нашето момиче е много подозрително, Марла. — Той намигна на жена си, после, понеже бе негов ред да дежури по кухня, започна да нарежда масата. — Това е хубаво, от една страна. Не е много умно да вярваш на всичко, което виждат очите ти и чуват ушите ти. Но понякога трябва да следваш вътрешното си чувство. А моето ми казва, че Ласитърови са точно хората, които са ни необходими, за да доведем до успешен край малкото си приключение.
— От къде на къде? — Тейт подпря брадичка на свития си юмрук. — Матю Ласитър е един арогантен и тъп…
— Млад човек — довърши Рей със закачливо блеснали очи. — Марла, това нещо мирише божествено.
Той плъзна ръце около кръста й и зарови нос във врата й. Тя ухаеше на плажно масло и „Шанел“.
— Тогава да седнем и да видим как е на вкус.
Тейт обаче не смяташе темата за приключена.
— Знаеш ли какво се кани да направи със сабята, татко? Да я продаде на някакъв си антиквар.
Рей седна и сви устни.
— Повечето търсачи продават намереното, слънчице. Така си изкарват хляба.
— Добре де. — Тя механично пое голямата чиния, която й подаде Марла, и си отсипа. — Но първо трябва да се датира и да се направи оценка. Дори не го интересува каква е и на кого е принадлежала. За него тя е просто вещ, която да изтъргува срещу каса бира.
— Срамота — въздъхна Марла, докато Рей й наливаше вино. — Знам как се чувстваш, слънчице. Хората от семейство Тейт винаги са уважавали историята.
— Както и тези от семейство Бомон — вметна съпругът й. — Типично по южняшки. Имаш известно основание, Тейт — размаха вилицата си Рей. — И аз те разбирам. Но разбирам и гледната точка на Матю. Бърза възвръщаемост, бърза отплата за положения труд. Ако дядо му бе избрал този път, щеше да си отиде като богат човек. Вместо това той предпочел да разгласи откритието си и се оказал с празни ръце.
— Има компромисни варианти — настоя Тейт.
— Не за всички. Но аз твърдо вярвам, че с Бък сме го намерили. Ако открием „Изабела“ или „Санта Маргерит“ и те се окажат в забранената зона, ще подадем молба за наемен договор. Но дори да сме извън зоната, ще поделим намереното с правителството на Сейнт Кристофър-Нейвис, условие, с което Бък се съгласи доста неохотно. — Рей вдигна чашата си и се загледа във виното. — Съгласи се, защото имаме нещо, от което се нуждае.
— И какво е то? — попита Тейт.
— Имаме необходимите средства да финансираме за известно време тази операция, независимо от резултата. А понеже решихме, че можеш да отложиш есенния си семестър, значи разполагаме и с достатъчно време. А ако се стигне дотам, сме в състояние да си позволим съоръженията, необходими за мащабна подводна операция.