— Един румб западно от север — точно като Кари Грант. — Тейт го целуна по бузата и подуши одеколона му. — Бъди спокоен.
„Спокоен съм — каза си Рей. — Разбира се, че съм спокоен.“ Само че малкото му момиче рядко се спускаше без него.
— Забавлявайте се.
Бък пъхна палци под ластика на шортите си. Краката му приличаха на къси и дебели дървесни стволове, прещипнати от изпъкналите възли на коленете. Плешивото му теме бе покрито с омазнена шапка на „Доджърс“. Очите му се криеха зад тъмни очила с голям диоптър.
Тейт си помисли, че той прилича на зле облечен гном с наднормено тегло. По неясни причини външният му вид й се стори затрогващ.
— Ще имам грижата да наглеждам племенника ти, Бък.
Той се ухили и смехът му прозвуча като посипващ се по камък чакъл.
— Само така, девойче. И успешен улов.
Тейт кимна и с прецизно кълбо назад се гмурна във водата. Реши да се държи като разумен човек и изчака партньора си. Щом го видя да разсича повърхността, се обърна и заплува към дъното.
Разперени като опашка на паун водорасли с окраската на люляков цвят се люшкаха грациозно, галени от течението. Стреснати от нахлуването им рибки се пръскаха на всички страни в разноцветни живи потоци. Ако баща й беше с нея, тя можеше и да се помотае наоколо, наслаждавайки се на момента, на неизменно зашеметяващия преход от живота над повърхността към този под нея.
Можеше да отдели малко от времето си и да събере красиви раковини за майка си или дори да остане достатъчно дълго, за да изкуши някоя любопитна рибка да се плъзне към нея.
Но сега, когато Матю я гонеше по петите, чудесата на морското дъно отстъпваха пред силното чувство за съревнование.
„Дали пък да не го озорим малко?“ — помисли си Тейт и ритайки силно с крака, се плъзна на запад. С дълбочината водата захладня, но все още бе приятно топла. Беше жалко, че са далеч от пълните с изненади рифове и кораловите градини, но и тук имаше какво да зарадва сетивата — самата вода, танцът на водораслите, стрелкащите се риби.
Внимаваше за издутини или особени оттенъци по пясъка. Проклета да беше, ако пропуснеше нещо и го оставеше още веднъж да изплува триумфално на повърхността.
Протегна ръка към едно отчупено парче корал, разгледа го внимателно, после го захвърли. Матю се плъзна край нея и я изпревари. Макар да знаеше, че смяната на местата е основна процедура при гмуркане, Тейт не се успокои, докато не излезе отново начело.
Даваха си знаци само ако бе крайно наложително. Когато се разбираха да се разделят за малко, всеки покриваше периметъра си, без да изпуска другия от очи. „Колкото заради безопасността, толкова и от подозрение“ — помисли си Тейт.
В продължение на един час прегледаха педя по педя района, където бяха открили сабята. Нетърпеливото предвкусване, което бе водило Тейт в началото, започна да чезне, когато не откриха нищо повече. Докато разравяше една купчинка пясък, нещо проблесна между пръстите й и сърцето й заби като лудо. Вече си представяше някоя древна катарама или чиния, когато с разочарование откри, че е изровила кутийка от кока-кола, произведена в двайсети век.
Разочарована, тя отново заплува на север. И внезапно попадна на подводна градина от ярко оцветени раковини и корали, сред които се стрелкаха ята рибки в търсене на храна. Един красиво разклонен корал, твърде крехък, за да издържи на вълните в плиткото, се бе прострял нашироко и блестеше в рубинено, изумрудено и тъмножълто. Бе приютил десетки животинки, които пазеше, хранеше и които в крайна сметка хранеха него.
С истинска наслада Тейт се загледа в мекотелото със спираловидна тиквеножълта черупка, което пълзеше упорито по камъка пред нея. Риба-клоун се стрелна невъзмутимо през увенчаните с цикламено отровни пипала на една актиния. Трио ангелски риби3 я подминаха царствено в търсене на закуска.
„Като дете в сладкарница е“ — помисли си Матю, докато я наблюдаваше. С бавни движения Тейт се задържаше на едно място, а очите й се стрелкаха в старанието си да не пропуснат нещо.
Искаше му се да приеме, че е глупачка и да не се занимава повече с нея, но подводният театър впечатляваше и него самия. Драма и комедия се преплитаха навсякъде около тях. Усърдни слънчевожълти зеленушки почистваха с предаността на придворни дами взискателната като кралица риба-спусък4. Малко по-нататък дебнеща из засада змиорка излетя, бърза и смъртоносна, от прикритието си и налапа един разсеян костур.
Вместо да извърна лице от разиграващата се пред очите й трагедия, Тейт я проследи най-внимателно. А и трябваше да й се признае, че е добър гмуркач, помисли си Матю. Силна, умела, разумна. Не й харесваше, че работи с него, но изпълняваше задълженията си.