— Мама му стара! — възкликна Матю и клекна. Теглото и формата му подсказаха какво е намерила. Докато другите говореха възбудено един през друг, той потърка една от монетите между пръстите си, вдигна глава и погледна хладно Тейт, която го наблюдаваше със самодоволна усмивка.
Не й завиждаше за находката, но със сигурност му се повдигаше от факта, че го бе направила на глупак.
— Къде ги намери?
— Няколко метра северно от мястото, където ти си събираше камънаците. — Реши, че раздразнението, от което се присвиха очите му, почти компенсира номера със сабята. — Ти беше толкова зает, че не исках да те прекъсвам.
— Да бе.
— Испански. — Рей се взираше в монетите върху дланта си. — Хиляда седемстотин трийсет и трета. Може да са те. Датата съвпада.
— Може да са от други кораби — отвърна Матю. — Времето, течението, бурите — нищо не стои на едно място.
— Съвсем спокойно може да са и от „Изабела“ или „Санта Маргерит“. — Очите на Бък горяха трескаво. — С Рей ще преобърнем района, в който сте ги намерили. — Той се изправи и подаде на Тейт една от монетите. — Тези ще отидат в общия фонд, но мисля, че трябва да си задържиш една, лично за себе си. Съгласен ли си, Матю?
— Разбира се. — Той вдигна рамене и се обърна към хладилната кутия. — Не е кой знае какво.
— За мене е — промърмори Тейт, поемайки монетата от Бък. — За пръв път намирам монети. Испански дублони. — Тя се засмя, наведе се към Бък и импулсивно го целуна по бузата. — Какво чувство само!
Червендалестите му страни потъмняха. За него жените винаги си бяха оставали загадка, която предпочиташе да наблюдава от разстояние.
— Не го изпускай… това чувство. Понякога минава много време преди да го изпиташ отново. — Той плесна Рей по гърба. — Давай да се обличаме, съдружнико.
След половин час вторият екип беше под водата. Марла бе разстлала една кърпа и усърдно дялкаше конгломерата. Тейт бе отложила обяда си и почистваше сребърните монети.
Матю седеше на палубата до тях и поглъщаше втория си сандвич с бекон, маруля и резенчета домат.
— Казвам ти, Марла, като нищо ще взема да те отвлека. Нямаш равна на сандвичите.
— Всеки може да прави сандвичи. — Чукчето в ръцете й иззвънтя в пълен контраст със захарния й глас. — Някой път трябва да дойдеш на вечеря, Матю. Тогава ще разбереш какво се казва готвене.
Беше сигурен, че е чул как Тейт скръцна със зъби.
— С най-голямо удоволствие. Мога да прескоча до Сейнт Кристофър, ако трябват някакви провизии.
— Много мило. — Беше се преоблякла в работни панталонки и широка риза, която вече се бе просмукала с пот. Въпреки това пак успяваше да изглежда като южняшка красавица, планираща парти. — Не бих отказала малко прясно мляко. За бисквитите.
— Бисквити? Марла, за домашно приготвени бисквити бих доплувал от острова с все кравата.
Думите му бяха незабавно възнаградени със заразителния й смях.
— Три-четири литра ще ми стигнат. Е, не е забил барабанът — махна му да седне тя, когато го видя, че се кани да става. — Има време. Хапни си спокойно и се попечи.
— Стига си се мъчил да очароваш майка ми — изсумтя Тейт.
Матю се премести по-близо до нея.
— Майка ти ми харесва. Взела си косата й — промърмори той. — И очите. — Взе си още един сандвич и го захапа. — Жалко, че не си се метнала на нея и в друго отношение.
— Леките кости също са ми от нея — каза Тейт и се усмихна: по-скоро се озъби.
Матю я огледа лениво.
— Мдаа… има нещо такова.
Изведнъж Тейт се почувства неудобно и се дръпна с няколко сантиметра.
— Много си близо — оплака се тя. — Същото правиш и когато сме под водата.
— Ето, отхапи си. — Той почти натика сандвича в устата й. Не й оставаше нищо друго, освен да приеме. — Реших, че ти си ми талисманчето.
Тя преглътна хапката, макар че й идеше да се задави.
— Би ли повторил?
— Направо ме убиваш с тоя южняшки акцент — отбеляза той. — Лее се като медец и само ти намеква за леда отдолу. Ти си ми талисманчето — повтори той. — Защото беше наблизо, когато намерих сабята.
— Ти беше наблизо, когато аз я намерих.
— Както и да е. Има две неща, към които никога не се обръщам с гръб. Мъж с алчни очи и жена с огън в нейните. — Той отново й предложи сандвича. — И с късмет. Добър или лош.
— Бих казала, че е по-умно да бягаш от лошия късмет.
— По-добре е да го погледнеш в очите. Така се разминава по-бързо. Моето семейство има голям опит с лошия късмет. — Той сви рамене и сам довърши сандвича. — Имам чувството, че ти ми носиш добър.
— Аз открих монетите.
— Може пък и аз да съм ти на късмет.