Спеше неспокойно и сънуваше.
Килията вонеше на болест и страх. Зората се промъкна крадешком през решетките на прозорчето като знак за предизвестената смърт. Амулетът лежеше студен под вкочанените й пръсти.
Когато дойдоха, тя се изправи царствено. Нямаше да опетни паметта на съпруга си с малодушни сълзи и молби за милост, които никой нямаше да чуе.
Той беше там, разбира се. Графът, който я бе осъдил, задето бе обичала собствения му син. Неутолим глад, похот и жажда за смърт просветваха в очите му. Протегна ръка, издърпа амулета през главата й и го нахлузи през своята.
И тя се усмихна, защото знаеше, че го е убила.
Завързаха я за кладата. Тълпата се събираше в краката й, за да види как ще изгорят вещицата. Жадни очи, злобни гласове. Повдигаха децата, за да им осигурят по-добра гледка към спектакъла.
Беше й даден шанс да се отрече, да се помоли за Божията милост. Но тя мълчеше. Дори когато пламъците изпукаха под нозете й, когато я обвиха в горещина и заслепяващ дим, тя не каза дума. А в мислите й имаше само една.
Етиен.
От огън към вода, толкова хладна и синя и нежна. Отново беше свободна и плуваше в дълбините сред рой от златни рибки. Радостта беше толкова голяма, че очите й заплакаха насън. В безопасност и свободна, чакана от своя любим.
Гледаше го как плува към нея с ефирна лекота и сърцето й се пръскаше от щастие. Засмя се, протегна ръце към него, но не успя да преодолее разстоянието.
Заедно разцепиха повърхността към благоуханния въздух. Луната се търкаляше над главите им, сребърна като кюлче скъпоценен метал. Звездите приличаха на блещукащ наниз, положен върху черно кадифе.
Той се изкачи по стълбата на „Русалка“, обърна се и й подаде ръка.
Амулетът лежеше като петно тъмна кръв върху гърдите му, като рана, изцедила сърцето му.
Пръстите й докоснаха неговите секунда преди светът да се взриви.
Огън и вода, кръв и сълзи. Пламъци валяха от небето и се забиваха във водата, докато тя не завря от горещина.
Матю.
Името му ехтеше в главата й, докато тя се въртеше неспокойно в съня си. Изгубена в сънищата и мъката, тя не видя фигурата, която се промъкваше безшумно към нея, нито проблясъка на ножа в ръката, когато лунната светлина се сблъска с острието. Не чу шепота, когато той се приближи и се наведе над стола, в който беше заспала.
Ръката, покрила устата й, прекъсна грубо съня. Тейт размаха инстинктивно ръце в съпротива, очите й се разшириха, когато зърна сребърния проблясък на ножа.
Макар да знаеше, че е напразно, тя продължи да се бори и сключи пръсти около китката преди острието да се е стрелнало надолу.
— Тихо. — Дрезгавият шепот просъска край ухото й. — По дяволите, Червенушке, не можеш ли да ме оставиш поне да те спася, без да спориш?
Тя замръзна. Матю. Надежда, твърде болезнена, за да я задържи. Едва долавяше очертанията на силуета, миризмата на море, уловена от водолазния костюм, и водата, която се процеждаше от тъмната коса.
— Тихо — повтори той, когато дъхът й изстена в дланта му. — Никакви въпроси. Довери ми се.
Тя нямаше въпроси. Беше още един сън, сън в който щеше да живее. Впи се в него, докато той я извеждаше от каютата и нагоре по стълбата към палубата. Трепереше като лист, помитан от природна стихия, но когато той й даде знак да се прехвърли през парапета, тя го послуша, без да задава въпроси.
Прилепен към основата на стълбата стоеше Бък. Под луната като сребърно кюлче лицето му се белееше като оголена кост. Той мълчаливо нахлузи бутилките на раменете й. Ръцете му трепереха като нейните, докато й помагаше да си сложи маската. Край тях Матю нагласяше собствената си екипировка.
И се гмурнаха.
Придържаха се близо до повърхността, използвайки лунната светлина като водач. Фенерчето оставяше следа, която не можеха да си позволят — Матю го знаеше. Беше се страхувал, че тя ще е прекалено уплашена, за да се справи с тежкия подводен преход, но тя поддържаше замах след замах темпото, което той беше наложил.
До мястото, където бяха преместили „Ново приключение“, имаше почти четири мили. Сепии и други нощни хищници се мяркаха като неясни цветни петна в морето от сенки. Тейт обаче не се поколеба и за секунда.
Само това би било достатъчно да се влюби в нея — упоритият начин, по който пореше водата, косата и дрехите й, развени около нея, очите тъмни и решителни зад маската.
От време на време той поглеждаше компаса си и коригираше посоката. Отне им повече от половин час, докато стигнат до яхтата.
Тейт изскочи на повърхността, разплисквайки водата около себе си.
— Матю, мислех, че си мъртъв! Видях „Русалка“ да избухва и знаех, че си на нея.
— Май не ще да е било така — засмя се той. — Дай да те качим на палубата, Червенушке. Трепериш ужасно, а мама и татко са се побъркали от тревога.