— Мислех, че си мъртъв — повтори тя, простена и притисна устни към неговите.
— Знам, миличко. Съжалявам. Бък, помогни ми да я прехвърлим.
Но Рей вече протягаше ръце през парапета. Очите му, насълзени от облекчение, шареха по тялото на дъщеря му, докато изтегляше бутилките.
— Тейт, ранена ли си? Добре ли си?
— Нищо ми няма. Нищо ми няма — повтори тя, когато Марла се втурна към нея. — Не плачи.
Но самата тя плачеше. Майка й я прегърна.
— Толкова се тревожехме. Онзи ужасен човек… Онова копеле! Боже, дай да те погледна! — Марла я погали по лицето и почти се усмихна, но после видя моравите петна. — Ударил те е! Ще ти донеса лед. И горещ чай. Седни, слънчице, сега ще се погрижим за теб.
— Вече съм добре. — Но бе истинско облекчение да се отпусне на пейката. — „Русалка“…
— Я няма — каза меко Рей. — Не се притеснявай за това сега. Искам да те огледам добре, може да си в шок или…
— Не съм в шок. — Тя отправи към Бък благодарна усмивка, когато той наметна одеяло на раменете й. — Трябва да ви кажа нещо. Лару…
— На вашите услуги, мадмоазел. — С наперена усмивка канадецът излезе от камбуза с бутилка бренди в ръце.
— Кучи син! — Умората, страхът и мъгливата замаяност на шока изчезнаха като по чудо. Тейт изръмжа, скочи и се хвърли към него. Матю едва успя да я хване преди да е забила нокти и зъби в лицето на Лару.
— Нали ти казах? — Лару потръпна и отпи от брендито направо от бутилката. — Щеше да ми извади очите стига да имаше възможност. — Той потупа намазаните с лекарство драскотини по бузата си. — Още един пръст нагоре и щях да нося превръзка на окото до края на живота си.
— Той работи за Вандайк! — изсъска Тейт. — През цялото време е бил неговите очи и уши.
— Сега пък ме обижда. Ти й дай брендито — каза той и го бутна в ръката на Рей. — Защото мене ще ме цапардоса по главата с него.
— Ще те вържа за кърмата за стръв на рибите.
— Ще поговорим за това по-късно — каза Матю. — Седни и пийни една глътка. Лару не работи за Вандайк.
— Той само ми плаща — каза жизнерадостно Лару.
— Той е предател, шпионин! Той взриви яхтата ти, Матю.
— Аз сам взривих яхтата си. Пий — каза Матю и само дето не изля брендито в устата й.
Тя се задави. Силният алкохол я блъсна в стомаха като юмрук.
— Какви ги говориш?
— Ако седнеш и се успокоиш, ще ти кажа.
— Отдавна трябваше да й кажеш, а и на всички нас — сопна му се Марла, която бързаше към тях с димяща купичка в ръце. — Ето ти малко супа, слънчице. Яла ли си нещо?
— Дали съм яла?! — Напук на всичко Тейт се разсмя. Едва когато се оказа, че не може да спре, си даде сметка, че е на границата на истерията. — Менюто не ми беше първа грижа.
— Защо по дяволите си го последвала с валсова стъпка? — избухна Матю. — Поне десетина души са те видели да се качваш безропотно на лодката му.
— Защото каза, че един от хората му ще те убие, ако не го направя — не му остана длъжна Тейт. — Друг стоеше пред бутика, в който беше мама.
— О, Тейт! — За пореден път потресена до дъното на душата си, Марла се отпусна на колене до дъщеря си.
— Нямах никакъв избор — каза Тейт и между предпазливите глътки от горещата пилешка супа им разказа възможно най-подробно какво се бе случило, след като Вандайк я бе открил.
— Изкара ме на палубата — завърши тя. — Дори ми даде бинокъл, за да видя как избухва яхтата. Нищо не можех да направя. Мислех, че си мъртъв, Матю… И не можех да направя нищо.
— Нямаше как да ти кажа какво става тук. — Понеже не знаеше как да я успокои, Матю седна до нея и хвана ръката й. — Съжалявам, че си се притеснила.
— Да съм се притеснила? Ами да, бях малко притеснена при мисълта, че парчета от теб се носят из целия Карибски басейн. И защо си взривил собствената си яхта?
— За да си мисли Вандайк, че парчета от мен се носят по целия Карибски басейн. Освен това Лару ще получи допълнително четвърт милион по този повод.
— С удоволствие ще си прибера наградата. — Кривата усмивка на Лару се стопи. — Извинявам се, че не го убих вместо теб, когато те заварих на яхтата му. Това бе неочаквано развитие на нещата. Тогава не знаех, че си изчезнала. Когато се върнах да кажа на Матю, той вече обмисляше как да те измъкне.
— Ще извиниш объркването ми — хладно каза Тейт. — В крайна сметка предавал ли си, или не си предавал информация за Матю на Вандайк по време на експедицията?
— По-точно би било да се каже, че предавах подбрана информация. Той знаеше само това, което двамата с Матю искахме да знае. — Лару седна на палубата и отново надигна бутилката бренди. — Ще ти кажа как започна всичко. Вандайк ми предложи пари да държа Матю под око, да се сближа с него, а на Вандайк да предавам всичко по-важно, до което се докопам. Аз обичам парите. Обичам и Матю. Реших, че има начин да взема първите и да помогна на втория.