Да се довери на Матю беше едно, но да го остави сам да се оправя с Вандайк беше съвсем друго.
Когато влезе в камбуза, майка й вече беше там, правеше нещо на печката и тихичко слушаше Боб Марли по радиото.
— Мислех, че още никой не е станал. — Тейт отиде при кафеварката и си наля кафе.
— Обзе ме внезапното желание да опека хляб. Месенето ми помага да мисля. — Марла енергично мачкаше тестото върху набрашнената дъска. — Реших да приготвя и закуска като хората. Яйца, бекон, наденички, бисквити. Холестеролът да върви по дяволите.
— Готвиш такива работи, когато си разтревожена. — Тейт загрижено погледна майка си над ръба на чашата. Колкото и грижливо да бе положила Марла грима си, белезите на една неспокойна нощ не можеха да убягнат на Тейт. — Добре съм, мамо.
— Знам. — Марла прехапа устни, неканените сълзи отново заплашваха да напълнят очите й. Като повечето изправени пред криза майки, тя не се бе пречупила, докато Тейт я грозеше опасност, но след това бе рухнала. — Знам, че всичко е наред. Но като си помисля за часовете, в които оня долен, безпринципен… — Вместо да се предаде на сълзите, тя подчертаваше всяка дума със силен удар по тестото. — Зъл, лукав, хищен чакал те е държал в ръцете си, ми иде да му смъкна кожата с нож за белене.
— Леле! — Впечатлена, Тейт погали майка си по рамото. — Би било радост за окото. Ти си една опасна жена, Марла Бомон. Точно затова те обичам.
— Никой не може да плаши детенцето ми! — Марла въздъхна продължително, благодарна, че дъхът й не е накъсан от издайнически хлипове. Месенето и ругатните бяха свършили работа. — Баща ти спомена за разпъване, разкъсване на четири и влачене под кила на кораба.
— Татко? — Тейт остави чашата си и се разсмя. — Добрият стар Рей с безупречните маниери?
— Не бях сигурна, че Матю ще успее да го убеди да остане на яхтата, когато тръгнаха да те спасяват. Голям скандал беше.
Това моментално привлече вниманието й.
— Скандал? Между татко и Матю? — Тейт реши, че в крайна сметка се нуждае от още кафе.
— Е, не се стигна до размяна на юмруци, макар че за известно време и това изглеждаше вероятно.
Необходимо й бе да положи съзнателно усилие, за да затвори устата си при мисълта как баща й и любовникът й се бият с юмруци на предната палуба.
— Шегуваш се.
— Бък ги разтърва — обясни Марла. — Уплаших се, че баща ти ще удари него вместо Матю.
— Хайде стига, татко не е удрял никого през живота си. Нали?
— Е, не и през последните няколко десетилетия. Нервите ни бяха доста опънати. — Очите на Марла омекнаха и тя се опита да пооправи рошавата коса на дъщеря си. — Двама мъже се поболяват от обич по теб. А Матю обвинява себе си.
— Той го прави постоянно — промърмори Тейт.
— В природата му е да вярва, че е длъжен да защитава своята жена. Недей така — добави през смях Марла при презрителното изпръхтяване на Тейт. — Колкото и силна и самостоятелна да е, жена, която има мъж, обичащ я достатъчно, за да даде в буквален смисъл живота си за нея, е истинска щастливка.
— Да. — Въпреки претенциите си за равенство между половете и за здрав разум, Тейт не можа да сдържи усмивката си при тази мисъл. Май в крайна сметка наистина се бе сдобила с рицар на бял кон.
— Ако аз избирах с кого да прекараш остатъка от живота си, щях да избера Матю. Дори преди осем години, когато и двамата бяхте толкова млади, прекалено млади, знаех, че с него ще си в безопасност.
Заинтригувана, Тейт я погледна.
— Винаги съм мислила, че безразсъдните авантюристични типове са кошмарът на всяка майка.
— Не и когато под всичко изброено има солидна основа. — Марла остави тестото в една купа да втасва и го покри с кърпа. Открила, че ръцете й отново са празни, тя огледа безупречно чистия камбуз. — Май по-добре да се залавям със закуската.
— Ще ти помогна. — Тейт извади един пакет наденички от фризера. — Така на момчетата ще им се наложи да почистят след това.
— Умна мисъл.
— Е, аз и без това няма да имам време. След закуска трябва да завъртя няколко телефона. В университета, в Обществото на Кусто, в „Нешънъл Джеографик“ и може би на още десетина други места. — Доволна, че е ангажирана с работа, тя взе един тиган. — Матю каза ли ви за плана си да направи откритието публично достояние преди да се разправи с Вандайк?
— Да, говорихме за това, след като ти заспа снощи.
— Ще ми се да вярвам, че това ще е достатъчно — промърмори Тейт. — Че ще е достатъчна гаранция за бъдещата ни сигурност.
— Вандайк би трябвало да гние в затвора.
— Напълно съм съгласна с теб. Но да знаеш какво е направил и да го докажеш са две различни неща. — Тейт сложи тигана на печката и я включи. — Трябва да се примирим с това и да продължим напред. Той никога няма да си плати за онова, което е сторил на Матю и което причини на всички нас. Но затова пък ще имаме удоволствието да се погрижим колието да не попадне в ръцете му.