Обърна се и на няколко метра встрани видя силуета на партньора си. Стори й се, че й дава някакъв сигнал и още веднъж почука нетърпеливо по бутилките.
Ела тук, по дяволите!
Почука трети път, влагайки цялата настоятелност, която можеше да се изстиска от еднообразния звук. С удовлетворение, което започваше да прилича повече на самодоволство, го видя как най-после се насочва към нея.
„Бесней си колкото искаш, тежкар такъв — помисли си тя. — И се приготви да сведеш смирено глава.“
Знаеше точно в кой момент е осъзнал какво представляват камъните — подсказаха й едва доловимото нарушение в ритъма на движенията му и нетърпението, което последва. Тя не успя да се сдържи, ухили му се и се завъртя в бледо подобие на пирует.
Зад прозорчето на маската очите му бяха кобалтовосини, напрегнати, с израз на безразсъдство, от което сърцето й заби като лудо в гърдите. Той направи още един кръг около купчината камъни, видимо доволен. Когато й протегна ръка, Тейт отговори с кратко приятелско ръкостискане. Мислеше, че ще се отправят към повърхността, за да кажат на останалите за откритието й, но той я затегли в посоката, откъдето беше дошъл.
Тя се дръпна, поклати глава и вдигна палец. Матю посочи на запад. Тейт завъртя нетърпеливо очи, махна назад към купа баласт и се отблъсна към повърхността.
Матю я сграбчи за глезена и Тейт остана шокирана от свойския начин, по който ръцете му се движеха нагоре по краката й, докато я дърпаше обратно към дъното. Тя се замисли дали да не му се изплъзне, но той вече я бе хванал за ръката и я влачеше след себе си.
Не й оставаше нищо друго, освен да го последва и да си мисли за всички отвратителни неща, които ще му каже веднага щом й се отвори възможност да проговори.
После ги видя и зина от изумление. Нагласи мундщука си, спомни си, че трябва да диша, и се втренчи в оръдията.
Бяха корозирали, покрити с пластове отлагания и полузаровени в пясъка. Но бяха тук, големите оръдия, които бяха красили испанската флота, бяха я защитавали от пиратите и враговете на краля. Като нищо би се разплакала от радост.
Вместо това тя непохватно грабна Матю в прегръдките си и го завъртя в някакъв танц, който трябваше да изразява триумфа им. Водата се завихри около тях, ято сребристи рибки се пръсна във всички посоки като рой блестящи остриета. Маските им се блъснаха и тя се изкикоти сред струя мехурчета, но не го пусна, докато не изминаха десетте метра, които ги деляха от повърхността.
Щом се показаха над водата, Тейт вдигна маската на челото си и изплю нетърпеливо мундщука.
— Матю, видя го, нали? Наистина е там!
— Така изглежда.
— Намерихме го! След повече от двеста и петдесет години ние сме първите!
Той се усмихна широко; краката му докосваха нейните, докато двамата бавно се придвижваха към корабчето.
— Недокоснат. И целият е наш, Червенушке.
— Направо не мога да повярвам. Съвсем различно е. Досега винаги е имало някой друг преди нас, ние само се размотавахме и събирахме каквото са пропуснали или зарязали. Но сега… — Тя се засмя. — О, боже! Страхотно е! Даже страховито.
Засмя се отново и се хвърли на врата му като почти потопи и двамата, после, без да се замисля, притисна устни към неговите и го целуна възторжено.
Устните й бяха мокри, студени и щедро надарени с извивки. Шокът от съприкосновението им с неговите изтри всички мисли от главата му за период от цели три удара на сърцето. Само смътно съзнаваше, че хапе устните й, че плъзга жаден език в устата й, че превръща невинната целувка в нещо гладно и алчно.
Усети я как затаява дъх и как устните й поддават под неговите. Сетне я чу да въздъхва, тихо и накъсано.
Грешка. Думата проблесна в главата му като неонов надпис. Но сега тя вливаше цялото си сърце в целувката, с отдаване, което бе колкото неустоимо, толкова и неочаквано.
Тя усети вкуса на сол, на море и на мъж и се зачуди дали някой някога е вкусвал букет от толкова могъщи аромати. Окъпаната от слънце златна светлина, блестящият й танц по повърхността на океана, водата — хладна и мека, и томителна. Стори й се, че сърцето й е спряло, но това едва ли имаше значение. Нищо друго нямаше значение в този странен и прекрасен свят, освен вкуса на устата му.
Сетне се оказа сама и потъваща — портата към омайния свят се бе затръшнала пред лицето й. Инстинктивно зарита с крака, за да задържи главата си над водата, и примигна, вперила в Матю големите си замечтани очи.
— Губим време — тросна й се той и се прокле наум.
Когато тя притисна устните си една към друга, сякаш да улови избягалата целувка, той прехапа своите, потискайки напиращия стон.