Но не това занимаваше мислите й, докато Хейдън си мърмореше, наведен над бележките й. Тейт изправи рамене и събра всичкия си кураж.
— Кажи ми честно, Хейдън, когато представителите и другите учени се появят тук, мислиш ли, че ще съм готова да се изправя пред тях? Мислиш ли, че бележките ми са достатъчно организирани и подробни? Понеже нямаше как да използвам външни източници, се наложи да гадая за толкова от артефактите, че…
— Оценка ли си просиш? — прекъсна я той.
Веселието в очите му я накара да се размърда неспокойно.
— Не. Е, може би. Нервно ми е.
Той свали очилата си и потърка носа си.
— Миналата нощ си прекарала в борба с един ненормалник, цяла сутрин си разговаряла с полицията, а те притеснява представянето пред група колеги?
— Имах достатъчно време да мисля за колегите и за работата си — каза сухо тя. — Алчна съм, Хейдън. Искам да предизвикам огромна сензация. Това ще постави основите на морския археологически музей „Бомон-Ласитър“.
Тя взе колието, което лежеше на масата. По причини, които вече не се нуждаеха от анализ, предпочиташе да го държи близо до себе си.
Сега то бе хладно. Красиво, безценно и най-сетне в покой.
— Освен това… е, освен това искам „Проклятието на Анжелик“ да си намери дома, който заслужава след четиристотин години чакане.
— В такъв случай мога честно да изразя професионалното си мнение, според което разполагаш със солидни основи.
Тя много нежно върна колието в подплатената му кутия.
— И все пак мислиш ли, че… — Тя млъкна и се обърна към прозореца — нещо тракаше и хъркаше отвън. — Какво е това, по дяволите?
— Каквото и да е, звучи зле.
Качиха се на палубата и завариха Матю и Лорейн на парапета. Рей и Марла изскочиха от камбуза.
— Какъв е този ужасен звук? — започна Марла, после очите й се ококориха. — О, боже, какво е това нещо?
— Според мен би трябвало да е яхта — промърмори Тейт. — Но не бих се подписала, че е.
Нещото беше боядисано в отровно розово, което влизаше в интересно противоречие с огромните ръждиви петна по него. Подвижният мостик се разтрисаше при всяко оригване на двигателя. Когато нещото се изравни с „Ново приключение“, Тейт прецени, че представлява дванайсетина метра изкорубено дърво, напукани стъкла и корозиращ метал.
Бък стоеше на кормилото и им махаше бясно.
— Не е ли страхотна? — извика той. После изключи двигателите, които изразиха одобрението си, като изплюха струя дим. — Пускай котвата!
Последва отвратително стържене, разтрисане и зловещ пронизителен звук. Бък бутна нагоре тъмните си очила и се ухили.
— Ще я кръстя „Диана“. Лару казва, че тая Диана била голяма ловджийка.
— Бък! — Матю се закашля и размаха ръка към дима, който бризът жизнерадостно носеше към тях. — Да не би да ми казваш, че си купил това нещо?
— Заедно го купихме — обяви Лару, който тъкмо бе излязъл на палубата. — Двамата с Бък сме съдружници.
— Това чудо ще ви погуби — викна Матю.
— Трябва й само малко боя, малко изтъркване с пясък и някоя и друга дребна поправка. — Бък тръгна надолу по стълбата към палубата. За щастие, стъпалото, което се сцепи под тежестта му, бе второто от долу нагоре. — И малко дърводелска работа — добави той все така ухилен.
— Дал си на някого пари за това? — Тейт не можеше да повярва.
— Взехме я изгодно. — Лару предпазливо потупа парапета. — Когато я вкараме във форма и си свършим работата, потегляме за Бимини.
— За Бимини? — повтори Матю.
— Потъналите кораби никога не свършват, момко. — Лару се ухили широко. — Много години минаха, откакто не съм стъпвал на собствена палуба.
— Въпросът е дали и тя няма да потъне — измърмори тихичко Тейт. — Бък, няма ли да е по-добре, ако…
Но Матю хвана ръката й и я стисна.
— В ръцете ти ще заблести като слънце, Бък!
— Идвам на борда за инспекция — извика Рей, свали обувките и ризата си и се гмурна във водата.
— Те наистина обичат играчките си — обади се Марла. — Правя лимонови кексчета, ако на някой му се прииска следобедна закуска.
— И ние идваме! — Лорейн сграбчи Хейдън за ръката.
— Матю, тази яхта е истинска развалина. Ще трябва да подменят всичко до последния болт.
— Е, и?
Тейт издуха бретона от очите си.
— Нямаше ли да е по-практично, ако бяха вложили парите си в нещо по-читаво?
— Със сигурност. Но нямаше да е толкова забавно. — Той я целуна, а когато тя понечи да възрази, я целуна още веднъж, дълбоко. — Обичам те.
— И аз те обичам, но Бък…
— Знае какво прави. — Матю се ухили към тримата мъже, които се смееха и разглеждаха счупеното стъпало. — Чертаят новия курс.