— Какво?
— Престани. На твоята възраст повечето момичета имат достатъчно опит с целувките.
Стоманената нотка в гласа му и обидният намек в думите му разпръснаха мъглата пред очите й.
— Разбира се, че имам. Исках просто да те поздравя за откритието. — Подобно поздравление обаче не би оставило усещането за празнота, което тежеше под лъжичката й.
— По-добре си го спести. Трябва да кажем на другите и да поставим маркировка.
— Хубаво. — Тя се насочи към корабчето с бърз и прецизен кроул. — Само дето не разбирам защо се ядоса толкова.
— Няма как да разбереш — измърмори Матю и заплува след нея.
Нямаше да му даде да развали най-вълнуващия ден в живота й, реши Тейт и се покатери на борда.
Марла седеше под сенника и си лакираше ноктите. Едната й ръка вече бе увенчана с яркорозово. Тя вдигна очи и се усмихна.
— Подранихте, слънчице. Очаквахме ви чак след час и нещо.
— Къде са татко и Бък?
— В лоцманската кабина са, пак се занимават с оная стара карта. — Усмивката й започна да вехне по краищата. — Нещо не е наред. Матю! — Тя скочи от стола си с разширени от паника очи. Тайният й, макар и никога неизречен на глас, страх от акули я стисна за гърлото. — Пострадал ли е? Какво стана?
— Няма му нищо. — Тейт разкопча колана с тежестите си. — Идва след мен. — Тя чу плавниците му да се удрят в палубата, но не се обърна да му помогне. Вместо това си пое дълбоко въздух. — Нищо лошо не е станало, мамо. Напротив. Всичко е чудесно. Намерихме го.
Марла бе притичала до парапета да се увери, че Матю е в безопасност. Когато видя, че е цял и невредим, сърцето й започна да възвръща нормалния си ритъм.
— Какво сте намерили, слънчице?
— Кораба. — Тейт прокара ръка по лицето си, зашеметена от факта, че пръстите й треперят. Ушите й бучаха, нещо трептеше като пеперуда в гърдите й. — Единият от двата. Намерихме го.
— Боже господи! — Бък стоеше на вратата на палубната кабина. Червендалестото му лице бе пребледняло, очите му зад дебелите лещи гледаха зашеметено. — Кой? — с усилие изрече той. — Кой от двата намерихте, момко?
— Не знам. — Матю изхлузи бутилките от раменете си. Сърцето му препускаше лудо, но на него му бе пределно ясно, че това се дължи колкото на възможността да са открили потънало съкровище, толкова и на факта, че за малко не бе излапал Тейт. — Но корабът е долу, Бък. Намерихме баласт, баласт и оръдия от галеон. — Той отмести очи от Бък и погледна Рей, който го зяпаше с широко отворени очи. — Предишният участък е бил отскок, както и предполагах. Но този наистина изглежда обещаващо.
— Къде… — Гласът на Рей за миг секна. — Къде точно се намирахте, Тейт?
Тя отвори уста, после пак я затвори, осъзнавайки, че е била прекалено развълнувана, за да отбележи местоположението. Страните й пламнаха.
Матю погледна към нея и й отправи лека триумфална усмивка, преди да даде на Рей координатите.
— Ще ни трябват обозначаващи шамандури. Ако се приготвите, ще ви покажа за какво става дума.
Рей погледна Бък и зашеметеното му изражение започна да се прояснява. После с крясък се хвърли към него, сграбчи го и двамата мъже се запрегръщаха, олюлявайки се като стари пияници.
Трябваше да съставят план. Тейт бе онази, която след продължилото цяла вечер шумно празненство предложи да се вслушат в гласа на разума. Изваждането на останките и запазването им изискваше определена система. Претенциите им трябваше да бъдат конкретно и законно предявени. А находките прецизно каталогизирани.
Имаха нужда от добра подводна камера, с която да направят запис на обекта и на местоположението на всяка находка, която открият, както и няколко големи тетрадки, които да служат за каталог.
— Навремето — подхвана Бък, докато отваряше поредната бира, — човек като намерел потънал кораб, всичко вътре си било негово. Поне докато съумявал да държи настрана разбойниците и разните други, дето все имат претенции за чуждото. Трябвало е да бъдеш потаен, да знаеш да си затваряш устата и да не те е страх да се бориш за своето си.
И размаха бутилката.
— А сега има правила и правилца! Сульо и пульо иска парче от онова, дето си го намерил със собствените си ръце и с малко помощ от Господа. Има и много, дето повече ги е еня за някакви си проядени от червеите дъски, отколкото за цял товар сребро.
— Доброто състояние на потъналия кораб е важно от историческа гледна точка, Бък. — Рей подхвана бирата и разсъжденията си. — Историческата му стойност, нашата отговорност към миналото, а и към бъдещето също.
— Дрън-дрън. — Бък запали една от десетте цигари, които си позволяваше на ден. — Навремето така ги вдигахме във въздуха, че хвърчаха дъски до небето, ако нямаше друг начин да стигнем до съкровището. Не казвам, че е било много умно. — Той издиша голямо кълбо цигарен дим и очите му се замъглиха от спомена. — Но пък беше дяволски забавно.