— Ти наистина обичаш да анализираш нещата, нали, Червенушке?
— Май да. — С надеждата, че той не си дава сметка колко кураж й е необходим, Тейт пристъпи по-близо. — От доста време например анализирам защо се ядоса, след като ме целуна.
— Не бях ядосан — поправи я той. — И не аз, а ти ме целуна.
— Аз само започнах целувката. — Решена да стигне до края, тя продължи да го гледа в очите. — Ти я промени, после се вбеси, защото беше изненадан. Беше изненадан от онова, което почувства. Аз също бях изненадана. — Тя вдигна ръце и разпери пръсти върху гърдите му. — Чудя се дали пак ще се изненадаме.
Искаше му се, повече от всичко досега му се искаше да се впие в тези неопитни устни и да грабне онова, което му предлагаха толкова нетърпеливо. Алчното желание да я вкуси го помете като мощна вълна и вля в ръцете му неочаквана грубост, когато я сграбчи за китките.
— Навлизаш в бурни води, Тейт.
— Но не съм сама. — Тя вече не се боеше. Всъщност дори не й бе нервно. — Знам какво правя.
— Там е работата, че не знаеш. — Той я отблъсна, без да осъзнава, че все още стиска китките й. — Мислиш си, че няма да има последствия, но грешиш. Ако не внимаваш къде стъпваш, ще си платиш скъпо и прескъпо.
Изкусителна тръпка пробяга по гръбнака й.
— Не ме е страх да бъда с тебе. Искам да бъда с теб.
Стомашните му мускули се свиха на топка.
— Лесно е да се каже, когато майка ти е в камбуза. От друга страна, може пък да си по-умна, отколкото изглеждаш.
Окончателно вбесен, той пусна ръцете й и тръгна напред.
Заключението, което се подразбираше, я накара да се изчерви. Беше го дразнила, осъзна със закъснение тя. Бе му се надсмивала. Да види дали може. Заради нуждата да разбере дали и той чувства поне част от привличането, което тя чувстваше към него. Засрамена и разкаяна, тя забърза след него.
— Матю, извинявай. Аз наистина…
Но той вече се бе хвърлил с плясък във водата и плуваше към „Морския дявол“. Тейт шумно издиша. Дяволите да го вземат, можеше поне да изслуша извиненията й. Тя се гмурна след него.
Когато се качи на палубата, той тъкмо отваряше с пукот една кутийка бира.
— Върви си вкъщи, моето момиче, преди да съм те хвърлил зад борда.
— Вече се извиних. — Тя махна мократа коса от очите си. — Беше нечестно и глупаво от моя страна и се извинявам.
— Хубаво. — Бързият кроул и студената бира не му помагаха особено да си начеше крастата. С надеждата пренебрежението да свърши по-добра работа, той се просна в хамака си. — Върви си при мама.
— Не искам да ми се сърдиш. — Твърдо решена да изкупи грешката си, тя пристъпи към хамака. — Просто се опитвах да… Просто те пробвах дали…
Той остави отворената бира на палубата.
— Пробвала си ме значи — повтори той, после я нападна преди тя да има време да си поеме дъх, за да ахне от изненада, и я преметна върху себе си на хамака. Той се залюля бясно, когато Тейт сграбчи краищата му от страх, че ще падне. Очите й се ококориха невярващо, когато ръцете на Матю стиснаха дупето й.
— Матю!
Той я потупа рязко и не особено любящо, после я изблъска от люлката. Тейт се приземи върху оная част от тялото си, която той току-що бе проучил.
— Е, вече сме квит — заяви той и се пресегна за бирата си.
Първоначалният й импулс бе да скочи и да му издере очите. Само твърдата й убеденост, че последиците ще бъдат катастрофални или най-малкото унизителни, я спря да го направи. Освен това се промъкваше и мрачната мисъл, че си е получила заслуженото.
— Добре де — изправи се тя, спокойно и с достойнство. — Квит сме.
Бе очаквал да се нахвърли върху него. Най-малкото да се разциври. Самият факт, че стои край него хладна и спокойна, запали в очите му искра на възхищение.
— Голяма работа си ти, Червенушке.
— Приятели? — попита тя и му подаде ръка.
— Е, поне партньори.
„Предотвратихме кризата — помисли си тя. — Поне временно.“
— Какво ще кажеш за малко разнообразие? Гмуркане с шнорхел?
— Може. В кабината на щурвала има два шнорхела и маски.
— Ей сега ще ги донеса — каза тя, но се върна със скицник в ръка. — Какво е това?
— Копринена вратовръзка. На какво ти прилича?
Подминавайки сарказма му, тя седна до него на хамака.
— Ти ли си правил тази скица на „Санта Маргерит“?
— Аха.
— Доста е добра.
— Истински Пикасо съм.
— Казах „доста добра“. Би било страхотно да я видим такава. Тези цифри някакви размери ли са?
Той въздъхна отново, проклинайки наум всички аматьори.
— Ако искаш да придобиеш някаква що-годе вярна представа какъв периметър покрива потъналият кораб, трябва да направиш някоя и друга сметка. Днес попаднахме на камбуза. — Той преметна крака през ръба на люлката и седна до нея. — Офицерските каюти, пътническите каюти — запремества пръста си по скицата. — Товарният трюм. Най-добре е да си го представиш сякаш го гледаш през очите на чайка. — За да й покаже, той откъсна един лист и начерта груба координатна мрежа. — Това е морското дъно. Ето тук намерихме баласта.