Тейт плати за покупките и Матю взе торбите.
— И на следващата сутрин ти си се гмурнал — каза тя. — Защото Бък те е помолил.
— Заради това и защото ако не го бях направил, щеше да ми натяква и досега. Не намерихме абсолютно нищо, но поне Бък се примири с факта, че е навършил петдесет.
Докато стигнат до плажа, вече бе паднал здрач. Матю натовари торбите на лодката и когато се обърна, видя, че Тейт е навила крачолите си и е нагазила във водата.
Последните слънчеви лъчи позлатяваха косата й, кожата й. Гледката внезапно и болезнено го върна към съня му и му припомни колко разгорещена бе изглеждала тя във водата. И колко сладка бе на вкус.
— Толкова е красиво тук — промърмори тя. — Сякаш не съществува нищо друго. Как е възможно да има толкова беди по света, когато съществуват места като това тук? И дни като този?
Той си нямаше и представа — Тейт бе убедена в това — че това е най-романтичният ден в живота й. Заради такива дребни неща — цвете в косите й, ръка, която да държи, докато се разхожда по плажа.
— Може би не трябва да си тръгваме. Никога. — Със звънтящ от смях глас, тя се обърна. — Може би трябва просто да останем и…
Думите й заглъхнаха, буца сви гърлото й от начина, по който я гледаше. Очите му бяха толкова тъмни, толкова напрегнати, така неочаквано съсредоточени в нея. Само в нея.
Тя не се замисли, не се поколеба, а пристъпи към него. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му и се сключиха на тила му. Още дузина неистови удара на сърцето очите му се впиваха в нейните, после Матю я дръпна към себе си и подпали кръвта й.
Да, бяха я целували и преди. Но можеше да усети разликата между момчето и мъжа. Сега бе в ръцете на мъж, мъж бе този, който изсмукваше силите й. Мъж бе този, когото тя искаше. Притисна се нетърпеливо към него и устните й обсипаха лицето му с обезумели целувки, докато не намериха отново неговите, улавяйки жаркото им стенание.
Беше толкова тънка, толкова жадна, толкова нетърпелива да приеме всяко негово искане. Разтапяше се като восък при всяка милувка на ръцете му, а устата й алчно се бе впила в неговата. Всеки стон и всяко скимтене, които страстта надигаше в гърлото й, го прерязваха като с нож — нож, който проправяше път на нови желания.
— Тейт. — Гласът му бе дрезгав, на крачка от отчаянието. — Не можем да го направим.
— Можем. Правим го. — Господи, не можеше да диша! — Целуни ме пак. Бързо!
Устата му смаза нейната. Вкусът й сякаш взриви нещо в него. Бе болезнен, мъчителен до степен на агония, като горещина след вледеняващ студ.
— Това е истинска лудост — промърмори той с устни, долепени до нейните. — Побъркал съм се.
— И аз. Искам те, Матю. Боже, как само те искам.
Това вече му дойде много. Той се дръпна рязко назад и я сграбчи с несигурни ръце за раменете.
— Виж какво, Тейт… Какво ти е толкова смешно, по дяволите?
— И ти ме искаш. — Тя вдигна ръка и нежно погали бузата му, което за малко не сложи край на решителността му. — За известно време си мислех, че не е така. И от това ме болеше, защото те искам толкова много. В началото дори не те харесвах, но те исках въпреки всичко.
— Господи. — Той опря чело в нейното. Полагаше неимоверни усилия да се овладее. — Не каза ли, че ти си предпазливата от двама ни?
— Отнася ли се до теб, не съм. — Обладана от чувство на любов и доверие, тя се сгуши в рамото му. — Никога, щом се отнася до теб. Още когато ме целуна за пръв път, разбрах, че ти си онзи, когото съм чакала досега.
Нямаше компас, нито знаеше посоките, но бе твърдо убеден, че се налага спешно да промени курса.
— Тейт, нека караме по-полека, а? Не си готова за онова, което имам наум. Повярвай ми.
— Искаш да ме любиш. — Брадичката й се вирна предизвикателно. Съвсем неочаквано през очите на Тейт го погледна истинска жена и погледът й бе по женски тайнствен. — Не съм дете, Матю.
— Тогава аз не съм готов. И не съм склонен да направя нещо, което ще нарани родителите ти. Винаги са се държали честно с мен и с Бък.
„Гордост — помисли си тя. — Гордост, лоялност и почтеност.“ Нищо чудно, че го обичаше. Устните й кривнаха в усмивка.
— Добре. Ще караме полека. Но каквото и да става, е само между нас двамата, Матю. Каквото и да решим, каквото и да поискаме. — Тя се наведе към него и допря устни до неговите. — Ще почакам.
(обратно)Застигнаха ги бури и през следващите два дни гмуркането стана невъзможно. След като първата вълна на нетърпение отмина, Тейт се настани удобно на палубата на „Приключение“ и се зае да почисти и впише в каталога находките от „Санта Маргерит“, които баща й и Бък бяха донесли при последното си гмуркане.